Пред мен стоеше майка ми. Просто гледах като застреляна.
- Не се издавай , че говориш с някого.
- Защо ?
- Защото няма да ме види и ще изглежда неловко от страни.
Кимнах в отговор. Тя се приближи и седна до мен. Погледна ме със сериозен поглед.
- Трябва много да внимаваш. Знам всичко. Трябва да помогнеш на момичето от огледалото. Помниш ли деня в който я видя за пръв път ?
- Да
- Онази книга която държеше. Само тя ще ти помогне.
След тези думи тя изчезна в нищото. Щом тази книга е единственото което може да ми помогне тогава трябва да отида до библиотеката , за да я потърся. Излязох от стаята за четене и забелязах господина който работеше в архива да седи на бюрото си четящ книга. Погледнах по съсредоточено върху четивото му. Какво ?
Той четеше тази книга която търся. Стоях и го гледах. Не можех да отместя погледа си. Явно предизвиках вниманието му. Остави книгата и се съсредоточи върху мен.
- Това ли търсите госпожице ?
Не знаех какво да отговоря. Сигурно не трябваше да се издавам , че търся книгата.
- Не
Той кимна в отговор. Бавно и замислено вървях към стаята си. Точно преди да отворя някой ме спря. Беше Арън.
- Хей !! Как си Джен!!
- Добре.
Отворих и влязох вътре. Арън влезе и се подпря на вратата.
Седнах на стола до бюрото и взех една химикалка след което нервно започнах да цъкам с нея.
- Проблем ли има Джен ?
Замислих се...
- Всъщност да.
Той се приближи. Взе другия стол и седна срещу мен.
- Мога ли да ти помогна ?
- Не знам. Зависи на какво си способен , за да помогнеш на приятел. И аз дали имаш нужните средства.
Той ме погледна с огромно незнание и до някъде любопидство.
Станах и неспокойно закрачих из стоята. Само , за да се измъкна от това „място" съм способна на какво ли не. Вече бях решена. Ще му кажа плана си.
- Кажи какво си намислила ?
Преди това му разказах за случката в архива. Първоначално мисля , че ме помисли за напълно луда но си замълча. Стояхме в стаята и се гледахме. Даже ми стана неловко.
- И какво си намислила ?
- Трябва да взема книгата но не мисля , че той трябва да знае , че искам нея. А тя е в архива...
- Искаш да влезем тайно и да я вземем - прекъсна ме той
- Д....Да.
- Знаеш ли какво ще стане ако ни хванат. Има нови правила тук за „безопасността" на учениците.
- Какви правила ?
- След 20:30 вечерта лампите се гасят и коридорите са строго охранявани. Хванат ли те става много лошо защото наказанията са доста сурови. Всичко много се промени от преди. Не помниш ли ?
Тук не знаех какво да кажа.
По-добре да не казвам за случилото се пред огледалото. Ще ме помисли за луда.
- Разбира се , че знам.
Засмях се неловко и глупава усмивка грейна на лицето ми.
- Добре Джен. Ще ти помогна за книгата.
- Благодаря ти.
- Ще дойда малко преди 20:30 , за да ти кажа плана.
Кимнах в отговор. Той излезе от стаята и останах сама. Не знам какво ще стане но съм сигурна , че той не би ме предал. Просто го знам. Легнах си в леглото и потънах в дълбок сън. Тази вечер ще бъде интересно...
Извинявам се за забавянето но изникнаха някои неща и нямах време да пиша. Кажете какво мислите за главата в коментарите :D
