Сънят ми бе прекъснат от познат глас. Погледнах и пред себе си видях Арън.
- Хайде Джена ! Ставай !! След малко гасят лампите и трябва да се насочим към архива.
Станах и погледнах часовника. След 10 минути гасят лампите.
- Да вярно.
- Добре ли си Джен ?
- Да , защо ?
- просто питам
Той се приближи към мен. Беше толкова близо , че можех да усетя аромата му и да видя отражението си в очите му. Прокара пръст през дългата ми коса. С другата ръка се насочи към устните ми. В момента в който ги докосна по мен премина леко електричество. Докосването му разпали всяка част от тялото ми. Накара ме да се чувствам на седмото небе.
Бяхме прекъснати от силна светкавица последвана от силен гръм. Навън се вихреше силна буря.
- Трябва да действаме по плана
Казах и леко се отдръпнах от него.
- Вярно...плана
Каза докато леко се задави
- Добре ли си ??
- Да
Настани се по удобно и заговори
- Каквото и да става не се разделяме.
Подаде ми телефон и продължи
- в случай , че се разделим или стане нещо непридвидено ще си пишем , за да поддържаме връзка.
- Ами ако ни хванат ?
- Бягаме
Кимнах. Не мислех , че ще вляза със злом в библиотека заради книга. Това е откачено. Но съм способна на всичко да се измъкна от тук.
Леко отворих вратата и се огледах. Коридорът беше обгърнат в мрак. Само светкавиците разгонваха мрака, а гръмотевиците го правеха да изглежда като от филм на ужасите. Беше ме страх от една страна а от друга ми беше любопитно да вляза в злом някъде колкото и откачено да звучи. Архива беше два етажа на горе. Тръгнахме внимателно по тъмния коридор като Арън вървеше малко зад мен. Опитвахме да сме предпазливи защото беше на истина много опасно. Стигнахме до стълбите и Арън ме спря. Даде ми знак да погледна в телефона си. Беше ми писал съобщение „Аз ще мина отпред ако стане нещо бягай навън към гората"
Оставих го да мине пред мен и продължихме. Започнахме внимателно да слизаме по стълбите. На последното стъпало чухме че някой приближава към нас. Погледнах уплашено. Той ме хвана за ръка и ме поведе надолу по коридора. От къде знаеше от къде идва шумът и на къде да тръгнем ? Странно е но въпреки всичко му се доверих. По най - бързия начин стигнахме пред архива. Чувствах се малко като в екшън филм.
- Ти го задръж а аз ще разбия вратата.
- Но как ?!
Така и не получих отговор на въпроса си. Пред не се виждаше нищо. Чуваха се само тежки приближаващи се стъпки. Не знаех какво да правя. Бях под паника. А в такива моменти изобщо не мислех трезво. Стоях вцепенена от страх и не можех да мръдна.
Някой ме избута и аз се строполих на земята. Беше тъмно и не можех да видя кой е. Беше момиче понеже дългите й коси се разполагаха зад нея. От дланите й засия бяла светлина. Отпрати я напред и шума от стъпките спря. Настъпи мъртва тишина. Тя се обърна към мен. Подаде ми ръка , за да стана. Едва тогава успях да видя лицето й. Беше онази червенокоска от първия ми ден тук.
- А ти беше ? - попитах
- Не ме ли помниш ?
- Нора , нали.
- Едно благодаря е достатъчно.
Тя мина пред мен. Отиде при Арън и го подбутна леко , за да отстъпи. Докосна бравата. По нея се появи лед и се напука. Явно Нора беше толкова силна,че запрати вратата в другия край на архива.
- По - тихо ! Някой ще чуе и с нас е свършено
- Повярвай те няма да се събудят поне още два - три часа.
Приближих се към тях.
- Какво си направила ? - попитах
- Замразих ги.
Това момиче е малко крайно в решенията си.
- Знам какво търсите. Ще ви помогна тя влезе и натисна ключа на лампата.
- От къде знаеш какво търся ?
- Сега не е време за въпроси.
Тя продължи напред из полиците с книги и документи. Арън остана на входа аз я последвах. Нора мълчаливо и внимателно проверяваше книгите а аз я следвах като малко кученце.
- От къде знаеше къде сме ?
Тя се засмя и дори не ме погледна.
- Аз знам всичко мила...
