След реването, припадането и сценнките ме пратиха в къщи, оставаха 3 часа докато момчетата се приберат. Какво ли щях да правя !? Сладоледа беше почти свършил, а романтичните филми на които циврех бяха изгледани. Огромната болка в главата не ми позволяваше да си сваля нов. Взех едно одеяло легнах, и си пуснах 3метра над небето (този филм го бях изгледала около 100 пъти, но нямаше какво друго да правя, такаче). Докато гледах филма, телефона ми изписука. На него пишеше следното "Blocked ID(Хууд): Хей Лидия, проверявам само дали си добре. Е, как си ?"
Заключих телефона си, с надеждата че ще отшумее
Изписука отново "Лидия ? Там ли си ?"
Този път, изключих звука на телефона си. Всичко беше наред, докато Люк не звънна
На телефона:
-Лидия ?
-Хей, Люк
-Как си ?
-Добре съм
-Остават ни час и половина лекции, после се прибираме , ако искаш нещо от магазина да ти взема ?
-Ъъмм....да ...сладолед
-Ванилия и Шоколад, с черешов дресинг?
-Бинго
-Званеца би, трябва да затварям. Ще се видим скоро
-Чао Люк
Разговорът приключи~~
Погледнах съобщенията си :
BLOCKED ID:
"Лидия ?"
"Не се прави, знам че си там"
"Обичам те "
"Искам те обратно, направих грешка , Лидия прости, ми това ще е последния шанс.Обещавам ти"
"Лидия, ще се хвърля от някой мост, моля те"
"Знаеш, ли размислих, ти сгреши, и изпусна своя шанс, не те обичам, и НИКОГА НЕ СЪМ ТЕ. БЕШЕ ПРОСТО ПОРЕДНАТА МИ БРОЙКА ;)
Затворих телефона си и започнах да рева.
Бях любопитна, натиснах отново съобщенията
0895432877
"Хей,хей. Курво, чух какво си правила днес, не се притеснявай, всички знаят ;)"
0885462281
"Ако, ти е мил живота, остави Калъм"
0875990579
"Недей, да се криеш зад Майкъл, Люк и Аштън. Те единствено те съжаляват, не се ласкай"
0884473622
"Лидия Мартин, смятах че си задръстена, но сега вече съм убеден"
0899534753
"Жалка си"
0876541677
"Смешна си, скрии се някъде"
0886521345
"Защо си мислиш ,че Калъм те обичаше!? Той само те използваше"
0877321450
"Мишко, познавам много хора и може да стане страшно"
Живота, ми е свършен, всички ме мразят. Как ще се поавя на училище утре ? Не, не мога да отида, може би, не трябва да съм жива. Мисълта ми хареса. Цялата бях в сълзи. Взех един лист, а есемесите не спираха, драснах две-три думи отидох в банята пред огледалото , усмихнах се през сълзи, отидох на терасата отворих вратата, застанах пред парапета, и тогава телефона ми изпищя отново, мислейки че е поредния есемес, дори не го погледнах. Надвесих се надолу и погледнах почти залязлото слънце, "явно това е краят, Лидия?" замислих се. "Може, би в другият живот ще е по-добре.Ами мама, тя ще е съсипана? Майкъл ще и помогне, той ще бъде перфектния син за нея, ами Люк ? Той също. Аштън ще бъде примерния. Ах, момчетата, толкова ги обичам"-тази мисъл ме теглеше към спирането на глупавия ми план, но.. "Може би ги тегля надолу? Може би, затова нямат гаджета, аз вземам цялото им внимание? А мама? Тя затова се мести постоянно, нужни са и пари за капризите ми. Драснах 10-12 реда и вече бях напълно готова
Въздъхнах, затворих си очите и просто скочих.
Този миг ми се струваше, доста дълъг, виждах сградите, който туко-тамън преблещукваха, за първи път виждах света перфектен, тишината също беше прекрасна, в един момент всичко се заглуши, надвеси се една тъмнина, едно глухотно пищене.И накрая всичко замря, както следата от мен
