"Не бях виновен аз"-темата беше продължена от Калъм
"Сигурен ли си ? Телефонните съобщения и извинението ти от преди малко говорят достатъчно!"-Майкъл
"Аз..аз не съм я карал да се самоубива"
"Ти я подтикна" "Колко пъти дойде да я видиш в болницата ??? Нека позная 0 и знаеш ли защо знам !? Защото аз Люк и Аштън спяхме в болницата на столовете, чакайки Лидия да се съвземе дни подред, а ти какво ?? Чукал си курви и пет пари не си давал за това което направи??" "Нямаш никаква идея колко часа тя прекара в болница или пък в кабинети психистри"
Калъм не каза нищо, а напротив само се обърна
"Както си и знаех, женчо.."-изсмя се Майкъл
Тогава Калъм се обърна засили се, бутна Майкъл на земята и нанесе серия от юмруци на Майкъл, директорът започна да вика, а Аштън и Люк се втурнаха да спасяват Люк.
Докато цялата тълпа гледаше боят между Майкъл и Калъм, Лидия се беше свила в ъгъла и плачеше.
Калъм се огледа в тълпата и забеляза Лидия, затича се, седна до нея и започна да я разпитва:
Калъм-"Обичаш ли ме още?"- без отговор
Калъм-"Защо плачеш?"-без отговор
Калъм-"Защо скочи?"-без отговор
-"Не"
-"Нарани Майкъл. Аз съм виновна"
-"Защото слабите хора правят така. Отървават света от себе си"
Калъм остана стаписън "Е, аз те обичам"
"Казах НЕ!" -Лидия
"Не те карам..."-Калъм
Дори не успя да продължи, когато:
"НЕ!" "Махни се, махни се, махни се..от мен" -Лидия
"Добре, добре. Само виж това"-Калъм
Калъм дръпна ръкава си и от там се показаха червени следи от нош. "За теб е"
"Калъм...аз ....аз"
Калъм прегърна Лидия, а за първи път от месеци, не се съпротивляваше
"Аз..не трябваше...да го правя..." -Лидия погледна
