*неутрална гледна точка*
Полицейските и медицинските сирени не спираха да озвучават квартала. Докато качваха,Лидия в линейка, лекарката не изглеждаше много щастлива от ситуацията въпреки това изтръгна бележката от джоба ѝ, и я предаде на Майкъл
В бележката пишеше обемен текст, който гласеше "Хей, хора. Предполагам, че докато четете това, аз вече ще съм мъртва. Но искам да сте силни, все пак хей, отървах се от болката и съм сигурна колко искате да знаете защо ....ами, нужно е само да прегледате телефона ми, и мнението на всички за мен. Ако мислите, че това е единствената причина, грешите. Просто ми писна от живота, от Калъм, от тъгата, болката, раните, бръснарското ножче, учителят по френски, всички кифли и терапефта. Искам да сте силни всички! Майк, Люк, Аш, мама...
Поне, сега ще мога най-накрая да видя баба, ако попадна в рая!? Кажете че ще попадна там !? Хайде сега, искам да се усмихнете, да си кажете наум " силен съм" и да продължите. Сега обаче трябва да се сбогуваме момчета, идвайте да ме посещавате често, а и съшо така искам лилии, ще липсвате..
-Лидия "
Това беше един къс хартия, който просълзи и тримата.
Лекарите дадоха знак, че ще потеглят, затова полицейската патрулка тръгна след линейката заедно с Аштън Майкъл и Люк вътре.
След мълчаливото пътуване, те слязоха от колата и се запътиха към точният етаж, където видяха носилката в която бе Лидия, да свива надясно. Русоглавият се затича към лекарят който оведоми да се почака
След 30 минути, в които Люк беше оревал света, Майкъл бе изял до кожа ноктите си а Аштън почти беше на път да оскубе косата си, лекаря излезе отвън. Пристъпи, въздъхна и каза едно просто изречение "Екипът ми направи всичко, възможно.." при което беше прекъснат от Майкъл "Тя..?" "Имаш предвид дали приятелката ви почина?"- допълни лекарят. Люк единствено поклати глава смирено
"Боя се, че да" "Моите съболезнования"
