*Гледна точка на Лидия*
Не, знам какво се случва. Не знам коя съм. Не знам какво правя. Не знам какви са целите ми. Не знам дали обичам Калъм още. Не знам дали ще продължа да се самосъжелявам или ще продължа напред.
А какво знам ли? Знам, че съм 16 годишно момиче което е отчаяно от живота,ядящо сладолед в тях. Седеейки в нас на вратата се позвъня, и понеже момчетата бяха на репетиции, а аз съм сама, трябваше аз да отворя вратата. Оставих колбата ванилов сладолед и тръгнах към вратата, понечих да оторя, но се спрях изкашлях се и продължих, пред вратата ми беше Калъм "Хууд"-бях в недоумление
"Мартин"- усмихна се
"Какво искаш?"
"Исках само да поговорим"
"Не се сещам за обща тема"
"Моля те. Само искам да поговорим мамка му"
"Един разговор! И нищо повече"
"Дадено"
Не знаех какво желае. Знаех само, че гласът му бе спокоен, тих и смирен
Настаних се на дивана, а той-до мен.
Започна да бърбори всякакви глупости от сорта на "Съжелявам" и докато се усетя започна да говори за смисълът на живота. По едно време бях завладяна от него и просто го целунах-една бърза, но страсна целувка.
"Какво по дяволи..." "Не знам."
Целуна ме, този път по-бавно, прегърна ме и ме дръпна към себе си.
"Калъм аз.."-стенех докато целуваше врата ми
"Шшт"
Прокара пръсти по кожата ми и леко свали тениската ми
"Не трябва"
"Шшшт. И двамата го искаме."
Прокара пръсти през гръдният ми кош и внимателно свали дънките ми.
Реши, че е негов ред, затова свали потника си
Наведе се и започна да масажира областта от корема ди бельото. Захапа бельото ми и вече беше на път да го свали когато вратата се отвори.
"КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СЕ СЛУЧВА ТУК"- Започна да крещи Аштън
"ЩЕ ТЕ УБИЯ МРЪСНИКО"
"Май Лидия не се оказа светица а !? Бях на път да я изчукам, после да си тръгна и дори нямаше да го разберете. Малката курва си го просеше"
"Аз Люк.....Майкъллл...Аашшш"-не можех да опровергая случилото се ...
-------------------------------------------
Живаааа съмммм хора, здравеите! И дап все пак БЛАГОДАРЯ, че следите глупавите ми истории. Обичам ви^^
