Хей хора, СЪЖЕЛЯВАМ АДСКИ МНОГО за неписането си, но нямам идеи какво да правя с бозата която сътворих
Здравейте, днес пиша аз, Лидия.
Няма замесен автор в днешнага част. Нямаше на кой да си изплача тъгата.
В момента пътувам, местя се. Реших, че е крайно време да се преместя, и да махна тежеста от Люк, Майкъл и Аштън.....а ....да...и Калъм..
Какво стана с нас ли?
Скарах се с момчетата, огидох при Калъм и какво!? Човекът ме прие, седях там три дни. Спа с мен и ми каза, че е време да тръгвам. И сега какво!? Местя се. Тооо друго не остана. Нека се върнем към реалноста.
....
Седях си в самолета зяпайки чата с Майкъл от преди седмица. Зяпайки смятах, че ще видя нещо по-различно...грешка!
Заключих телефона си и се облегнах, чакайки да излетим
Телефонът ми светна, а лицето ми грейна
"Ако желаеш да размислиш и да поговорим насаме ела пред нас"-Майки
Какво!?!!?!? Моля ?
"Майкъл аз.....съм в самолет"
"Какво правиш там??? 😨"-Майки
"Заминавам"
"Лидия Мари Мартин жестоко те мразя"-Майки
"Майк, стой слизам от самолета."
"Ти си луда"-Майки
"Знам"
Не чаках, взех си нещата и тръгнах към вратата
"Къде отивате млада госпожице?"-стюардесата ме погледна
"Не мога да тръгна, боя се че трябва да сляза"
"Има три минути до излитането"-строго отвърна тя
"Трябва да сляза"
"Побързайте"-усмихна се тя и ми отвори вратата
Затичах се. Нормално е
Хванах такси и вечд бях пред уговореното място
"Майкъл"- затичах се и го целунах
Упс, неловко...забравих. С Майк излизахме около два дена, да...Аштън не позволи да се виждаме, затова си тръгнах...почти..
Хейоо аз съм жива и рейтинга ми спадна...йей
Както и да е, смятам да пиша и нова история така че ако имате желание да я следите можете да столквате профила ми за да я видите, когато излезе ии дапп..
