"Как така кои сме ?? Лидия опомни се"- Майкъл вече се тресеше нервно
"Майкъл успокой сеее!" -Люк започна да увиква в цялата стая
"Хайде, вие шибаняци да млъкнете и да я оставите да продължи"-Аштън вече беше бесен
Майкъл и Люк се спогледаха нервно както децата в детската градина се гледат, когато се съравнувават кой ще си изяде пръв супата.
"Ъм, момчета. Наистина не ви помня .."-отговори Лидия с лека нотка на изумление
"Знаете ли!? Може да е Амнезия или някоя друга болест,тя".... Люк развиваше теории, които изнервиха Майкъл до краен предел
"МЛЪК"-развика се Майкъл
"Същност, не довърших" "Не ви помня такива! Нервни, ядосани, грижовни, уплашени.."
"Чакай, това значи ли, че тъпите тероии на Люк са лъжа?"-Спогледа Майкъл
"Същност точно това значи!"-Лидия се усмихна и слънцето и озари света
Четиримата се прегърнаха когато докторът влезе в стая
"Виждам, че сте по-добре, някакви въпроси?"
"Всъщност даа.."-Лидия започна
"Заповядайте, г-це ...?"
"Мартин."-кимна Лидия. " Същност исках да попитам, има ли някъкви проблеми? Знаете... счупено нещо ?"
"Боя се, че да... Двата ви крака са счупени, имате изкълчена лакътна става, но иначе по чудо сте добре"
"След колко време ще може да отиде на училище?"
"Аштън!"-побутна го Люк
"Не, няма проблем! Любопитно ми е"-усмихна се Лидия
"До един месец"-отвърна ведро докторът
×Един месец по-късно×
"Първият ти ден" 🎉🎉 -крещеше Люк
"Хайде Лидия! Цял месец! Време идеш да поучиш"-рече Аштън!
"Да вероятно, ще е нужно"-Лидия извъртя очи
"Хайде време е за фондьотените ти, пудрите ти, и всички глупости които използваш. Трябва да си многооо красива"-рече Майкъл
"Майкк, оценявам грижите за външният ми вид, но мисля да пропусна"-Лидия го погледна
"Няма пудра !?"-Майк
"Не и днес"-Лидия
"Поне, очната ти линия ?"-Майк
"Хайде, заради теб"-Лидия
Всички се оправиха и тръгнаха на училище. Пристихнаха пред вратата на училището, Люк понечи да отвори, но се спря "Сигурна ли си ?"-попита Люк
"Повече от сигурна"-отвърна Лидия
Отвориха вратата и влязоха вътре, а веднагически всички се втренчиха в Лидия(да, всички бяха разбрали за случилото се..)
"Без паник атаки! Без паника!"-повтаряше си Лидия почти неуловимо.
Щом осети това, Майкъл хвана ръката ѝ, и тайфата пак тръгна напред. Минавайки през хората се чуваха ту "Добре ли си ? Радваме се, че си тук" ту "Защо изобщо е тук?"
От ъгъла се показа виновника. Всъщност Калъм беше се официално изнесъл от Аштън и живееше с негов познат.
"Лидия?" -чу се дрезгавият глас на Калъм. "Наистина много съжелявам, аз..аз"
"Спести си го"-Лидия отвърна поглед
"Калъм понечи да тръгне към нея, но Майкъл твърдо застана пред нея.
"Майкъл пусни ме да мина"-изрече Калъм
"Достатъчно!"-Майкъл поклати глава
"Пусни ме да мина!"-Калъм повтори
След поредният отрицателен отговор от страна на Майк. Калъм реши да действа сам, за това удари юмрук право в лицето на Майкъл. Майкъл падна на земята, но секунда по-късно се изправи и избърса кръвта от устната си.
"Така ли ще играем, Хууд?!"
Майкъл бутна Калъм и започнаха да се бият
Аштън се опитваше да ги разтърве, но получи удар. Междувременно, едно от момичетата беше отишло да извика директорът. Лидия, се дръпна от прегрътката на Люк и застана между Майкъл и Калъм, обръщайки се и на двете страни, оглеждайки и двамата. Никой не помръдна. Дойде директорът, който веднага зададе въпросът какво се случва
"Майкъл ме нападна"-Твърдеше Калъм
"Той започна"
"Последно"-директорът погледна объркано
"Спри да се държиш детински Майкъл"-Калъм продължи
"Аз се държа детински!? Поне се държа детински, а не като теб, най-големият педал в това училище, който знае единствено да наранява хората"
"А, и били обяснил, защо Лидия се опита да се самоубие!? Мисля, че ти знаеш най-добре"
Майкъл не получи директен отговор, но всичките погледи вперени в Калъм му бяха достатъчни
