Събудих се в 7:20, осъзнах че закъснявам, затова станах бързо, оправих се и тръгнах. Когато вече бях в училище, отворих вратата на кабинета по Биология, нямаше къде да седна, освен до едно нп момче ако кажа че е много красив, няма да излъжа. През целия час не спирах да го гледам, влюбвам ли се ?
Когато звънецът би и аз станах от чина чух момичето от предния чин "Калъм, след училище в нас ?"
Обърнах се и започнах да ги гледам, момичето ме погледна " ти какво правиш, защо ме зяпаш, тъпа, зубърка"
-"Британи, успокой се" - Казваше въпросният Калъм
Тя го целуна и излезе от стаята
-"Съжалявам тя...,тя си е такава" Впрочем как се казваш? - с мил тон, непознатото момче започна да задава въпроси
-"аа....Лидия..."-отвърнах плахо аз
-"Калъм Хууд"-отвърна той
"Еее, Лидия, приятно ми е, нова ли си тук"- Отвърна с приятелски тон Калъм
-"Ам,.. да, аз съм нова в града, вчера с мама се преместихме, заради нейната работа..."
-"Ако искаш след училище, мога да те разведа из града, приятелите ми също могат да дойдат.." -говореше той, а аз не можех да спра да гледам кафявите му очи
не спирах да го зяпам, а той продължаваше да говори
"Хей, ти слушаш ли ме?" -продължаваше той
"А, да...естествено.." -отговорих стреснато аз
"Значи си съгласна?" -попита той, гледайки ме странно
"Мхм, да...да съгласна съм"- съгласих се, дори не знаех за какво
-"Значи след училище. До тогава." -усмихна се той, и излезе от стаята -"Чакай, Лидия, какъв час имаш?"
-"Математика"-казах несигурно аз
-"Аз също, да вървим заедно?" -попита той, и прекрасните му лешникови очи просто ме пронизаха
Когато стигнахме до кабинета, Калъм предложи да седна до него, аз разбира се приех
Когато седнахме по местата, Британи дойде. -"Кал, нали аз щях да седна до теб, нали сме гаджета, какво правиш с тази...." -Самонаперено, каза тя, без дори да довърши изречението
-"Това е Лидия, тя е нова..в града и аз мислих да и помогна да опознае града."- Каза Калъм
-"Нарочно ли го правиш, тъпачко, искаш да ни разделиш, Кал, не виждаш ли какво прави тя."-каза нацупено Британи
Тя се пресегна да го целуне, но той я спря.
-"Приключихме, Британи..."
-"Добре, скъпи ще говорим утре" -нахално каза тя
-"Не, късаме. Край."-каза твърдо Калъм
Британи наперено, тръгна към него, но се спъна и падна. Целия клас започна да й се смее .
След училище
Калъм ме запозна с неговите приятели
-"Това е Лидия"- припомни той
-"Аз..аз съм Люк, Люк Хемингс" -каза едно синеоко момче
-"Майкъл Клифорд, но ми казвай Майк" -каза едно момче със синя коса ,
"Синя, сериозно"- помислих си аз
-"Аштън, Ъруин"- каза усмихнато третото момче Отстрани седеше едно момиче и ме гледаше
-"А....да..това е Мали..моята сестра.-каза плахо Калъм
-"Аз съм Мали Коа, утре заминавам за Лондон, затова приятно ми беше че се запознахме"- каза тя
Мали: Е Калъм, аз ще се прибирам, трябва да опаковам багажа. Момчета, ще се видим след 2 месеца, Чао Лидия. Калъм: е хора, нека разведем Лидия из града
Майк: Кал, къде е онова дяволско исчадие ?
Люк: Да, къде е Британи?
Калъм: ами.. скъсахме
Аштън: стига сме говорили, да тръгваме
След като обиколихме града, Калъм ме изпрати до нас.
АКО ВИ Е ХАРЕСАЛО, НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР, ЗА ДА ЗНАМ ДАЛИ ДА ПРОДЪЛЖА ИСТОРИЯТА
