Нападението

37 6 5
                                    

След два дни ме исписаха от болница.С Нейсън не си казахме нищичко за странните случки ,коити се случиха на скоро.Все разпитвах ,но не получавах отговор.Не стига ,че това,а и Скот никаде го нямаше.
Прибрахме се удома .Нейсън просто ме остави на входа и отиде на работа.Беше мнооого скучно.Обадих се поне пет пъри на Скот,но той не вдигаше.Оставих гласово съобщение:
,,Хей.....амм.От няколко дни не сме се виждали и ти не си се обаждал,за това просто звънни когато можеш.Ясноо!!!
Беше към 8ч.сутринта.Направих си бургер с какао и отидох в дневната да гледам телевизия.Пуснах си ,,Съкривищата на бетовен".След няколко минути заспах.Събудих се в 2ч.следобед.Звънях на Нейсън да го питам кога ще се прибере ,но не ми вдигна.Получих съобщение ,че ще се прибере рано сутринта.ПРОСТО СУПЕР
Ще си стоя сама на Нова година.Без никой да ми каже и думичка.Както и да е .....
Погледнах учебната си програма и реших да поуча малко.
Когато приключих стана 6ч.
Вече умирах от скука.Реших да изляза ,за да си купя няколко учебника ,понеже нямах време кога да отида да си купя,а сега съм свободна.
Облякох си сиви дънки и шикок суитчър(блуза) и вързах косата си на кок.Заключих къщата и излязох.Ходих към 1км.докато съигна до спирката.Взех автобуса и пристигнах в центъра на Мистик Фолс.Отидох до една книжарница и купих учебниците,които ми трябваха.Тръгвах си от магазина,който се намираше в ъгъла на една тясна уличка.
Тръгнах по нея обратно към центъра,но умирах от страх.Беше вече 8ч.и навън беше много студено и тъмно.По средата на улицата бяха седнали няколко човека.Те...те изглеждаха .....като пианици.Всъщност бяха точно това.Наливаха се с алкохол ,крещяха и палеха мотори те си.Изведнъж ме видяха и започнаха да идват към мен .Много се оплаших .
Гледах ги смръзяващо.Нямаше на къде да отида.Когато идвах към книжарницата тях ги нямаше.От къде се появиха????
Боже!!!!Умирах от срах.
Вече бяха доста близо до мен.Реших да вляза в книжарницата,за да се скрия,но жената беше заключила и не ми отваряше.
Крещях ,но не искаше да ми отваря.Подяволите!!!
Що за човек!!!
-Моля те ,отвори ми!!!! -и крещях
-Моля те ,моля те .Идват !!!!
-Не !!!!-ми каза тя.
Те стигнаха доста близо до мен.
Бързо слязох по стълбите и започнах да бягам ,но те ме заобиколиха.Господи....какво да правия!???!Истръпнах.Бях по оплашена от всякога.Започнаха да пускат някакви нецензурни коментари:
-Много си секси.Ще ни позабавляваш ли малко???
По бузата ми се стекоха сълзи.
Единият започваше бавно да се приближава към мен,а аз само пристъпвах на зад.Сблъсках се с един човек зад мен .Той стисна задникът ми .Убърнах се и го ударих по бузата.
-Долна кучка!!-извика.
Всички започнаха да му се подиграват. Той ме хвана за ръцете и ме удари.Сълзите ми започнаха да се стичат буйно по лицето ми.Започнах да крещя,но нямаше кой да ме чуе.
-Хайде красавице!!!Кой първи ще позабавляваш,а може и всички едновременно.
Започнаха да се карат,кой първи ше ме използва.Мръсникът ,който ме държеше изведнъж ме пусна и се обърна към останалите пианици.През това време аз успях да избягам.
Започнах да бягам надолу по улицата,докато не ме видяха.Започнаха да псуват и да бягат след мен.Настигнаха ме и единият ме хвана за ръката и ме удари яросно.Паднах долу на земята .Заобиколиха ме и започнаха да ме опипват.Единият започна да ме целува по връта ,а другият започна да ме дърпа за кръка.Изпищях и започнах да се боря ,но нямаше смисъл те бяха повече и по-силни от мен.
Изведнъж една кола спря пред мен,беше се засилила.Тази кола ми изглеждаше много позната.Да това беше колата на Скот.Той излезе от нея ,хвана ме за ръката и ми помогна да се изправя.
-Влез бързо в колата!!!!
Влязох в колата.
-Ей за малко да ни обиеш!!!Идиот.Къде ни водиш момичето!!!????
-Това момиче не е ваше!!
Единият извади от джоба си нож и тръгна към него.Изпищях .
Скот хвана ножа и му счупи ръката.Как е възможно това?
Боже те ще го убият.Умирах от страх.Той хвана един от ненормалниците за гушата и го блъсна в останалите.Паднаха на земята .
-Ненормалник!!!Това е опасно бе !!-викаха.
Един от ненурмалниците се изправи и тръгна към него.
Изведнъж Скот го погледна и му се озъби.
Не можех да повярвам на очите си .Очите му станаха кърваво червени ,а зъбите му много дълги.Оплаших се много.
След,като всички пианици бяха повалени ,той се качи в колата.
-Добре ли си ?-Скот
-Да ,но ти...ти !!
-Спокойно,ще ти обясня всичко.
-Добре.
Запали колата и тръгнахме към вкъщи.
-Направиха ли ти нещо??-Скот
-Не .Добре съм.-аз-А ти??
-Аз също съм добре.
-Какво правиш тук???-Скот
-Аз отидох до един магазин за учебници и .....
-Как през ноща бащати те е пуснал да се разхождаш в центъра на града???
-Той е на работа.
-На нова година??
Изкимах с глава.
Пристигнах ме удома .
Влязох във вилата и го поканих да влезе ,за да поговорим.
-Какво си ти???-аз
-Аз съм Скот.-той
-НЕ !!!! Моля те ,моляте не ме лъжи!!!-извиках с просълзени очи
-Аз съм вампир.
Истръпнах от чутото.
-Това не е възможно?!?!
-Все пак е .
Настъпи глупавата неловка тишина.
-От кога ???
-От доста одавна.
Изкимах с глава.
-Хайде попитайме ????
-Какво да те попитам???
-С какво се храня???
Не знаех какво да кажа в този неудобен момент.Беше ми толкова объркано.Просто си казах ,,Какво пък толкова".Вече ми омръзна и го направих :
-Добре и с какво се храниш???-попитах с притеснен глас
Той се засмя.,,Какво за бога"
-С какво се хрня ли???
Изкимах с глава.
-С кръв!!!!
Истръпнах
-Спокойно!С животинска.С животинска кръв се храня.
Изкимах с глава.....отново.
Това ме убиваше.Не знаех какво да кажа,или пък какво да направя.Дойде ми в повече.Просто кимах на всяка негова дума ,като глупачка.
-Благодаря!Благодаря ти че ме спаси от онези негодници.
-За нищо секси.
Усмихнах се плахо.
-Аммм..ти откъде -беше ми толкова трудно да го кажа,незнайки защо.-От къде...от къде знеше къде съм???
-Бяхх в центъра и те чух ...чух как викаш.
-Благодаря ...отново.
Той тръгна да ме целува ,но в този момент се отдръпнах и казах:
-Аз съм изморена.Ще си лягам.
-Добре.-ми каза.-Аз ще тръгвам.
-ДА,най-добре .
Той си тръгна ,а аз затворих вратата.Бях много изморена.Качих се с последните си сили в стаята си , проснах се на леглото и заспах.
Часът бе към 1.
Това на снимката е Кет

ТОВА БЕШЕ 7ГЛ.НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ Е ХАРЕСАЛА.ЩЕ ПОМОЛЯ ЧИТАТЕЛИТЕ СИ ЗА КОМЕНТАРИ +ЛЮБИМ МОМЕНТ.

Една минута време.Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin