Teen Love (Stydia)

Глава 1- Денят на мъчението

-Добро утро красавице. Готова ли си отново да заслепиш всички- говорех аз, гледайки се в огледалото.

Както всяка сутрин правя, след като стана отивам в банята да си взема душ. 

Днес явно съм стояла доста време, щом се наложи майка ми да дойде и да почука на вратата.

-Лидия,скъпа, излизай, ще закъснееш.-провикна се тя.

След като спрях горещата вода, бързо сложих халата и излязох, целунах майка си по бузата и й наредих да ми направи закуска.
Избрах дрехите си за днешния "мъчителен ден"
и седнах пред огледалото като започнах да нанасям тонове грим по лицето си.

След като се оправих, слязох долу и започнах да ям палачинките, които майка ми направи по моя наредба. Понеже, естествено, това са палачинки ги изядох и се забързах към колата си "Порше"... Е поне я смятах за лично моя, въпреки, че беше на Джаксън.

*При Стайлс*

-Ставай, Ставай- буташе ме толкова силно Скот, че си помислих, че ми е направил синина.

-Ставам-казах аз, все още лежащ на леглото си. Изведнъж усетих нещо студено по цялото си тяло.

-Скот, по дяволите, какво правиш?!-казах твърде яростно.

-Не мисля, че щеше да се събудиш, ако не те бях полял с вода.

Станах, влязох в банята, взех много бърз душ, измих си зъбите и излязох от банята. Облякох тениската си за лакрос с надпис "24" и някакви дънки и бях завършен от главата до петите.
-Готов ли си за "Деня на мъчението"-попита ме Скот, потупвайки по рамото

-Готов-казах уверено-ти?

-Готов!

Слязохме по стълбите и поздравихме баща ми, след което излязохме и се качихме в джипа си. Този Роскоу джип е едно от най-ценните ми неща, колкото и проблеми да ми създава.

Пристигнахме на мястото.
След като със Скот слезнахме, видяхме посрещащата ни табела "Добре дошли в гимназия Бийкън Хилс". Да, сега "Деня на мъчението" официално започна. Но пък денят започна добре. На входа видях Лидия.

*При Лидия*
След като пристигнах, слязох от колата си и видях посрещащия знак "Добре дошли в гимназия Бийкън Хилс"

-Да, Лидия, "денят на мъчението" официално започва.- казах си.

Денят започна, по обичайния начин. До моята кола, беше Роскоу джипа на Стилински, който ме зяпаше, като дошъл от друг континент.

Точно пред входа на училището стоеше момиче и баща й, който и пожелаваше късмет в новото училище. Очевидно е била нова.

Първият час започна и учителят, като за начало, представи новата ученичка.

-Ученици, това е новата ученичка Алисън Арджънт - каза учителят.

Приятелят на Стилински беше странен. Гледаше я сякаш я харесал от "пръв поглед"

-Може ли да седна тук-попита новата

-Заповядай- казах.

Настани се до мен. Това момиче ми харесваше.

-От сега нататък ти си моята най-добра приятелка - усмихнах й се аз, след което и тя ми се усмихна.