Teen Love (Stydia)

Глава 12 - "Баща ми е катастрофирал"

(Гледната точка на Лидия)
Бутна ме към стената. Вече се бях разплакала и едва ли щях да издържа още малко. Взех стъклената бутилка от вино, която стоеше на нощтното шкафче на Джаксън и я ударих в главата му. Джаксън падна като цялата му глава беше в кръв и имаше забити парченца стъкло. Отключих вратата, слязох долу, извиках Алисън и тръгнахме. През целия път плаках, а Алисън звънна на полицията.

По пътя полицейската кола ни срещна и ни взе, за да дадем показания. Звъннаха на майка ми, но се оказа, че не била в Бийкън Хилс. Просто чудесно. Сега нямаше къде остана.

*В полицейската станция*

-Хей, Лидия - извика ме Шериф Стилински в неговия офис. Само при него се чувствах защитена и не се притеснявах. Не само, защото е баща на Стайлс, а той е и човек, който е сигурен във всичко, което прави. - Тази вечер ще останеш в къщи - каза той. - Стайлс ще бъде много доволен.

-Чувствам се неудобно - казах му аз - мога да остана у Алисън, за да не ви създавам проблеми.

- Миличка, разбира се, че няма да ни създаваш проблеми. Стайлс много ще се зарадва. Сега тръгвай, но преди това мини да вземеш пица.

Аз и шерифа се засмяхме.

Тръгнах и вървях до пицарията около 10 минути. Поръчах пица "Парадизо" и тръгнах към къщата на Стайлс и баща му. Когато пристигнах пред вратата стоеше Брит, ако въобще това е истинското й име.

-Хей, Лидия, здравей. - каза тя, учудващо любезно

-Какво искаш?! - сопнах й се аз.

-Виж, знам, че не ме харесваш особено, но аз наистина мисля, че си добро момиче. Нека бъдем приятелки, става ли?

*Гледната точка на Брит*

Стоях пред вратата и чаках Стайлс да звънне, когато видях Лидия. Попитах я дали иска да бъдем приятелки, само, за да мога да се сближа повече със Стайлс. А и тя не е лоша. Изглежда мила и добра. Проблемът ми не е с нея, а с Алисън.

*Гледната точка на Лидия*

-Добре, нека бъдем приятелки. - усмихнах й се и я хванах под ръка. - А сега ми помогни да нарежем пицата докато чакаме Стайлс.

Чакахме Стайлс доста дълго. Изнервих се и набрах телефона. Стайлс не ми вдигна, затова го набрах още веднъж. Качих се горе в стаята му, но и там го нямаше. Излезнах на двора и видях Стайлс да лежи безжизнено на тревата. Изпищях се и Брит дойде. Двете започнахме да го удряма по бузите, за да се свести, но не помагаше. Брит отиде да извика помощ, а аз се разплаках. Взех Стайлс в ръцете си и започнах да плача още по-силно. Реших да звънна на Скот.

-Ало? - Скот звучеше като пребит. Плачеше. Може би за първи път чувах момче да плаче. Майка му също се чуваше. Тя викаше и също плачеше.

-Скот, какво се е случило? - попитах го вече още по-разплакано.

-Баща ми е катастрофирал. Мъртъв е, Лидия. Мъртъв. -каза тихо Скот, плачейки.

Не можах да повярвам на това, което бях чула. Изпуснах телефона и сякаш всичко се срина. Първо, изнасилването от Джаксън, после видях Стайлс припаднал, а сега разбрах, че бащата на най-добрият ми приятел е катастрофирал и е починал. Това определено беше най-лошият ден в живота ми.

Стоях и плачех безпомощна, когато чух, че пристига линейката. Лекарите качиха Стайлс и аз седнах до него като продължавах да плача. Преди да се затвори колата на линейката видях, че Брит се затича към мен, но падна и повече не можа да стане, защото си бее навехнала крака. Не можех да излезна от колата, а се притесних много. Алисън е човекът, който винаги ми е помагал и сега щеше да ми помогне. Писах й съобщение:

Али, трябва спешно да отидеш при къщата на Стайлс. Брит си навехна крака, а не мога да й помогна, защото съм в линейката със Стайлс. Случиха се ужасни неща.

А в отговор от нея получих това: Лидс, всъщност аз заминавам. На далеч от тук. В момента съм на мястото, в което ще живея. След два дни ще се върна да си събера багажа. Съжелявам! Обичам те!

Не съм мислила, че някога ще ми отговори по този начин. Целия ден се срути. Сега разбрах, че най-добрата ми приятелка ще се мести в друг град. Случвало ли ви се е да има ден, който е минал отвратително и на вас просто ви се иска да се забудате в някоя дупка и никога повече да не видите никой? Онзи ден беше точно такъв...