Teen Love (Stydia)

Глава 10 - "Всичко ще се провали и приятелите ти ще пострадат"

-Чух, че се казвала Брит - измърмори Скот

След дълго мълчание Алисън се сети нещо и извика:

-Чакайте малко...Скот, когато с теб бяхме на вечеря нали едно момиче ме заговори. Мисля, че това е странното момиче. Позната ми е от някъде, но името й нищо не ми говори. Ще поразпитам и ще ви кажа. Сега трябва да се прибирам, защото с баща ми ще ходим на някакво място.

Скот целуна Алисън за довиждане и след минути и той ни съобщи, че ще си ходи.
Трябваше да останем само аз и Лидия.

- Гладен ли си? - попита ме тя, докато разглеждаше рафтовете пълни с книги и фигурки на "Междузвездни войни"

- Определено съм - отговорих й след като се чу къркорене на корем. - Ще поръчам пица.

-Не! - побърза да каже Лидия, докато все още не бях набрал телефона - аз ще направя нещо за хапване, но ти ще трябва да ми помогнеш - каза ми тя и двамата се разсмяхме.

Слязохме долу в кухнята и решихме сами да си направим пица. Извадихме нужните продукти и започнахме да правим нещо, което приличаше на много неща, но не и на пица.

-Мисля, че определено трябва да поръчаме пица - засмя се Лидия

- Ох добре...не знам как щях да ти кажа, че това, което сготвихме не ми харесва - засмях се и аз, а Лидия хвърли кърпа върху мен и започна забавна война между мен и нея.

Поръчахме си пица и седнахме на дивана. Започнахме да си говорим и да се смеем много. Скот и Алисън бяха една от темите ни, които да обсъждаме, защото и двамата ги харесвахме заедно.

Чу се звънецът на входната врата.

-Братовчедка! - каза рязко Алисън, която стоеше пред вратата

- Какво? - попитах я учудено, защото абсолютно нищо не можах да разбера от това "Братовчедка!".. Бях твърде уморен

- Тя ми е братовчедка! - отново каза силно Алисън, като сочеше странното момиче.

Първоначално не можах да се осъзная, но се опомних и ги поканих да влезнат. Седнахме на дивана и Алисън започна да разказва как е разбрала, че странницата й е братовчедка.

- Вървях си по улицата, когато я видях и реших да я снимам. Направих снимка, на която лицето й се вижда добре и я занесох в полицията. Тръгнах, понеже баща ми ме чакаше, но след минути получих обаждане от полицията и трябваше да се върна. Там ми казаха информация за нея. Брит Майкъл... Брит Майкъл Арджънт. Тогава съвсем леки спомени се появиха в главата ми от погребението на баба ми. Брит беше там, но баща ми нищо не каза...просто се поздрави с нейния баща и след това тръгнахме.

Всички стояхме и мълчахме.

- Уау - каза Лидия - това е...доста интересно.

- А-аз съжалявам, ако съм ви притеснила по някакъв начин - каза тихо Брит.

-Хей, успокой се, нищо не си направила - опитах да я успокоя - Ела да те заведа до банята.

-Не - сопна се Лидия - седни и си почини. Аз ще я заведа до банята.

(Гледната точка на Лидия)
- Въпреки обясненията на Алисън, това момиче все още не ми харесваше.

- Няма нужда да ме придружаваш - обърна се и застана на вратата на банатя, за да ми покаже, че не иска да влезна с нея.

- Добре. Аз и без това не умирам от желание да стоя с теб. - тя извъртя очи, а аз се обърнах и преметнах косата си.

Когато отидох, пицата беше дошла и Стайлс и Алисън се тъпчеха.

- Хей, оставете малко и на мен - извиках им се и тримата се разсмяхме. Чувствах се наистина щастлива, докато Брит не се върна.

- Хора, нека да дадем последното парче на Брит - предложи Алисън.

- Аз пък мисля, че последното парче трябва да е за Стайлс - побързах да кажа.

Брит ме погледна странно, но не ми пукаше.

- Ами..ние с Брит май трябва да тръгваме. Баща ми все още ме чака и ще се ядоса, ако не отида до 20 минути. - промърмори Алисън в неловката обстановка.

- Добре, аз ще ви изпратя - усмихнах се лукаво на Брит.

(Гледната точка на Алисън)
- Добре, добре. Като за начало добре си вършиш работата. - отново лукав поглед. Този път беше на Брит.

- Виж, не искам да имам нищо общо с теб. Правя това само и единствено, за да не нараниш приятелите ми. - казах й на висок тон, защото ме дразнеше адски много.

- О, милата Алисън... Точно за това избрах теб. Беззащитна си и ще ми свършиш страхотна работа. Приятелчето ти Стайлс ми допада много. Мисля, че ще си отиваме заедно. Само гледай да не се изпуснеш пред другите за истинското ми име...защото тогава всичко ще се провали и приятелите ти ще пострадат.

Благодаря ви много, че четете историята ми. Ако тази глава ви е харесала, гласувайте и коментирайте, защото наистина е важно за мен 💝❤