Teen Love (Stydia)

Глава 6- "Най-накрая всичко се случва"

*18:53*
*Звъни телефон*
-Ало-отговори Алисън
-Лидия...
-Стайлс,Алисън е, Лидия се оправя за вечерта
-Какво?! Та аз вече пътувам към вас-каза учудено Стайлс
-Добре, спокойно, почти е готова-успокои го Алисън и ми се усмихна..

Огледах се в огледалото. Изглеждах добре...със грим и прическа, с невероятно скъпа рокля. Никога не съм се нагласяла за момче така. Стилински ме харесваше всякак, но исках най-доброто от себе си. Много харесвах Стилински и все още го харесвам. Никой, освен Алисън, не знаеше, че го харесвам. Не знам защо толкова време го криех. Ако Алисън не беше видяла дневника ми и тайната, че харесвам Стилински, тази вечер щеше да остане само в мечтите ми.

Излязох на вън и видях Стайлс да чака в джипа си. Той слезе и ми отвори вратата
-Здравей-каза той
-Здрасти-усмихнах му се
-Е, надявам се тази вечер да бъде страхотна- каза и сложи ръката на кръста ми, като ме прегърна. Пеперудките в стомаха ми се развихриха от допира на Стайлс.
Влязох в джипа и Стайлс потегли.

През целия път се смяхме и Стайлс ми разказваше смешни случки със Скот, когато са били малки. Докато се смях изведнъж видях от суитчъра на Стайлс да пада негова снимка като малък.
-Боже мооой 😍-извиках аз-Толкова си сладък тук

Казах го доста силно чак се засрамих.

-Наистина ли? Не, не е вярно...-каза Стайлс засрамено
-Стааайлс -намръщих му вежди на шега- По-сладко момченце не съм виждала 😍
-Благодаря ти-каза той и ме погледна влюбено, след което аз го хванах за ръката
-Ще задържа тази снимка- казах му уверено и двамата се засмяхме

След дългия път най-накрая пристигнахме до ресторанта и когато влязох вътре останах без думи. Беше толкова изискан ресторант.

Настанихме се и сервитьора дойде. Аз си поръчах пикнатни картофки и кола, а той си поръча вино и някаква изискана храна, на която за първи път чух името й на вечерята.

Писах на Алисън, за да разбера къде е и тогава я забелязах в другия край на ресторанта да ми се усмихва. Получих и съобщение.

Алисън: Кажи на Стайлс, че отиваш до тоалетната и излез да си поговорим
Аз: Добре

Излязох на вън и там беше Алисън. Даде ми няколко съвета, като например да хвана ръката му или да говорим за личния му живот, и си тръгна. Аз останах 1 минутка повече, за да подишам чист въздух.

Когато се обърнах за да влезна в ресторанта, Стайлс беше зад мен. Аз се бутнах в него. По-точно в устните му...

Стояхме целунати една минута. След като се отделихме един от друг се гледахме доста дълго и неловко време, а после се прегърнахме. Беше толкова сладко. Най-накрая всичко се случва. Пеперудите отново се появиха и разбушуваха в стомаха ми. Хванахме се за ръце и просто се гледахме. Като влюбена двойка. Не исках този прекрасен момент да свърши...

Хей, хора ❤
Това е новата глава. Надявам се да ви и харесала. Благодаря, че следите историята, защото наистина е важно за мен, че някой оценява труда ми 😊❤ Кажете вашето мнение...хареса ли ви главата и романса между Стайлс и Лидия? ❤
Гласувайте и коментирайте, ако главата ви е харесала ❤ Очаквам коментарите ви. Още веднъж БЛАГОДАРЯ МНОГО 😊❤
💝Миха💝