Teen Love (Stydia)

Глава 4

-Н-не знам дали ще мога да го направя- отново повторих
-Виж, Лидия, Стайлс е много добро, умно и възпитано момче. Не заслужава да бъде наранено. Сега отиди и...- казваше Алисън, докато не я прекъснах.
-Добре, добре- отсякох сопнато и се затичах към Стилински
-Хей, Стайлс, почакай- виках аз, гонейки го- Виж, съжалявам, не исках да прозвучи така. Не че не ми е приятно да ме следиш и да ходиш там, където съм и аз, но просто става параноично. Съжалявам много.- Стайлс вървеше и въобще не се обърна назад. Беше ми трудно да направя това, което Алисън ми каза, но трябваше, беше права, Стайлс е умен и добър и не трябва да е нараняван по този начин.
-Ще дойдеш ли с мен на бала?- спрях се и някак уверено, че ще каже да, очаквах отговора. Той също се спря, обърна се назад към мен, усмихна се и отговори с "да" след което започна да се радва като дете.
(Гледната точка на Стайлс)
Бях много щастлив. Най-накрая това, което исках да се случи от 3 клас, се случи. Официално бях партньор за бала на Лидия Мартин.

Видях Алисън да си говори с Лидия и бързо реших да ги отделя една от друга. Извиках Алисън, за да ми помогне и отидохме в един магазин, за да изберем няколко рокли на Лидия.

Минахме всички магазини и нищо не успяхме да харесаме. Но в края на мола имаше още един магазин. Само там не бяхме влезнали. Там иваше хубави неща, които Лидия би харесала.
-Стайлс, виж тази рокля-каза Алисън- прекрасна е и ще стои много добре на Лидия... но е скъпа.
-Това не е проблем, имам много пари-казах, грабвайки роклята.

Вече бяхме напълно готови. Но не можах да намеря Скот. Започнах усилено търсене и имаше резултат. Скот не се обърна. Просто започна да бяга и аз не можах да го настигна. Бягаше така, сякаш не искаше да ме види никога повече. Какво му ставаше?! Той е най-добрият ми приятел от години, а сега какво му става?! Защо бяга от мен?!

Качих се в джипа и тръгнах към Скот. Когато пристигнах майка му-Мелиса ме посрещна на вратата, сякаш знаеше, че ще дойда.
-Влизай, Стайлс - каза Мелиса - на Скот му има нещо, ядосан е, по-добре иди да го видиш и да го успокоиш
-Не знам дали и аз ще успея да го успокоя
-Но защо? Нали си му най-добрия приятел, ще успееш все някак си, както винаги си успявал.-каза Мелиса, дарявайки ме с майчина усмивка
-Така е, но мисля, че той е сърдит на мен - казах.
-Не се притеснявай, карали сте се много пъти и то за много по-големи неща. Хайде, върви -Мелиса ме побутна към стълбите.
Когато се качих горе, без да почукам, влязох в стаята на Скот. Наистина исках да се сдобрим. След няколко дни беше рождения ми ден, а не можех да го празнувам без него, без най-добрия си приятел. Щях да си стоя вкъщи като някой самотник и да гледам някакви филми. Просто не можех да празнувам рождения си ден без най-добрия си приятел.