Teen Love (Stydia)

Глава 7- "My girl is sad"

Продължавахме да се гледаме. Беше неловко, но не ми пукаше особено и се наслаждавах на момента.

Прекрасният момент беше прекъснат и то не от Алисън, не от някоя друга моя приятелка, а от едно напълно непознато момиче...защо по дяволите?!

-Извинете, бихте ли ми посочили пътя до гимназията на града?- каза тя, някак фалшиво. В това момиче имаше нещо...
-Защо ти е да ходиш там по това време?- сопнах й се аз

-Лидия е права. Какво ще правиш в гимназията в 9 часа вечерта? - каза Стайлс така, сякаш мисли същото като мен.

-Ами..ъм.. аз съм нова в града и утре няма да успея да намеря училището, но...както и да е. Приятна вечеря.

(Гледната точка на Алисън)
-Скот, благодаря ти за прекрасната вечер-казах му
-Няма проблем, утре може да отидем на пикник...ако искаш де - каза той притеснено
-Разбира се, съгласна съм- отговорих му и хванах ръката му

Тъкмо плащахме сметката, когато чух познат глас да ме вика

-Алисън?-каза познатия глас.
-Да?! - учудено отговорих на повикването
-Здравей! Ъм аз..ти..ъм..променила си се - каза момиче с руса коса, чийто поглед не ми харесваше особено
-Извинявай, познаваме ли се?!- доста любопитно я попитах.
-Ами всъщност...-опита се да каже тя, но беше прекъсната от Скот
-Алисън - побърза да изтреля Скот - да вървим
-Добре - погледнах го с такъв поглед сякаш му казвам "благодаря, че ме спаси от разговор с тази непозната"

Видях, че Стайлс и Лидия също си тръгват и аз отидох да им кажа чао, а Скот...той дори не разбра, че Стайлс и Лидия са в ресторанта.

-Кое беше това момиче?- попита ме Скот
-Нямам никаква идея- отговорих му като извъртях очи.
-Има нещо в погледа й, което ме кара да не я харесам- сподели Скот, а аз кимнах.

(Гледната точка на Лидия)
*В колата*
-Стайлс?-казах въпросително
-Хм- отговори той усмихнат
-Благодаря ти!- хванах ръката му.
-За кое?-попита ме и стисна ръката ми, за да не може да се отделим.
-Ами за всичко- погледнах го с влюбени очи. По дяволите, защо е толкова прекрасен?!-Исках да те питам за...ами целувката-казах му, а сърцето ми биеше лудо
-Ъм...-Стайлс спря да говори, защото беше прекъснат от звънящия ми телефон.
-Ало? Да? Със един приятел съм. Да, да прибирам се. Какво?! Неее!-говорех със майка ми и усетих как една сълза се стича по лицето ми
-Лидия, какво има? Лидия, успокой се. Шш спокойно -Стайлс спря джипа и обгърна лицето ми с ръцете си
-Прада...е умряла- продължавах да плача- Когато бях малка, татко ми подари Прада, а след това той замина за Париж и повече не се върна. Прада беше единственият ми спомен от него.
-Лидия, успокой се-казваше Стайлс и ме гледаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче...
Тогава ме прегърна, силно. Почувствах се по-добре, защото бях обгърната от човека, който обичам от 5 клас.

(Гледната точка на Стайлс)
Понеже бяхме близо до къщата й, повървяхме пеша. Когато пристигнахме помолих майка й да сложи мъртвото тяло на кучето в задния двор, за да не го види Лидия.

Качихме се в стаята й. Тя се преоблече в банята с пижамата си и дойде отново в стаята. Седнахме на леглото и тя се опря на рамото ми. Неусетно е заспала. Аз я сложих в легнало положение и легнах до нея, като не можех да отделя поглед от красивото й лице...