Училище за лоши момичета

Епилог

Когато най-после изплува пред погледите ни, „Хидън Оук" изглеждаше някак уютно и почти весело. Червените керемидени комини стърчаха като свещи изпод дебелата снежна покривка. Жълтата светлина през прозорците на стаите очертаваше силуетите на десетки заети ученици. Можеше да бъде всяко едно училище, навсякъде по света. Беше трудно да повярвам, че зад тези стени се беше случила и моята история, че всичко действително беше станало в тъмните тунели отдолу.
Но да, действително това беше „Хидън Оук".
И училището действително щеше да бъде затворено.
И аз действително бях предизвикала всичко това.
Който е да беше построил „Хидън Оук", беше поставил високи огради от всичките му страни, но истинският пазител на тайните на училището беше гората. Дебелите гъсти дървета обграждаха сградите отвсякъде, сякаш природата бе образувала свой собствен щит наоколо, покривайки всичко в тъмнината и тишината си.
Не се приближихме към главният вход и основната сграда, където учениците стягаха, каквото беше останало от принадлежностите им и чакаха да бъдат взети от родителите си. Вместо това минахме отзад, през гората, и потънахме вътре. Веднъж щом училището остана зад нас, гората се отвори като нов свят, глух за човешката драма, която се беше случила само на няколко метра оттук. Подскачащи птички прелитаха по клоните. Далечен шум от стъпките на лисица, дебнеща плячката си за деня.
Бурите бяха спрели, но земята беше покрита с дебел слой топящ се сняг, така че стъпвахме в нещо подобно на ледено мочурище. Дървената къщичка беше полузарита със сняг. Отвътре се чуваха тихи гласове. Спряхме на няколко метра.
- Беше права - каза Харисън, - дошли са.
- Готов ли си? - стиснах ръката му аз.
Той кимна и двамата пристъпихме вътре през счупения прозорец. Кармен прекъсна изречението си наполовина и ни зяпна. Не я бях виждала, откакто с Харисън напуснахме училището. Изглеждаше в пъти по-зле от преди, но по някакъв странен начин, това й отиваше. Вече не беше пълна като в началото, напротив, по тялото й не се виждаше и грам излишна тлъстина. Не приличаше на ревливото, подпухнало, червено момиче от първата ми вечер в „Хидън Оук". В скута й седеше кучето на Харисън, махайки весело с опашка.
Райли седеше точно до Кармен, облечена в син пуловер с дупки на лактите. Не можех да определя душевното й състояние, но поне усмивката, която ми отправи, изглеждаше почти нормална. До нея бяха Бланк и Ребека. И Тереза.
- Анжела - извика Бланк, - ти се върна.
- Здравейте, банда - усмихнах се несигурно аз.
Всички ме зяпаха. Все едно се бях върнала от много по-далече, а не от съседния град. Сякаш се бях появила от отвъдното. След няколко минути неудобството вече беше забравено и всички говореха нормално. Запалихме огън по случай последната среща на сборището ни и започнах да им разказвам за последния месец, който бяхме прекарали с Харисън в къщата на негов приятел и за десетките ми явявания в съда, за да свидетелствам. След това момичетата ми разказаха набързо какво беше станало в училището през последните дни. Полицията пристигнала скоро след като с Харисън заминахме и освободила учителите. Няколко дни по-късно пред вратата на основната сграда се появил репортер и Спайсър му забранила да влиза вътре. Четирима нови дошли на следващия ден, заедно с инспектор от министерството. По-късно пристигали телевизионни екипи, камери, журналисти и официални представители на правителството, облечени в еднакви сиви костюми. По време на разследването всички от администрацията се държали по-добре от всякога.
- Което въпреки всичко - добави Ребека, - беше доста комично.
- Страхуват се - обади се Кармен, - че няма да ги наемат да преподават отново.
- Кармен, те не бива да преподават отново - напомних й аз.
- Ей, я чакай малко - прекъсна ме Бланк усмихната, - какво прави това момче на сбирката ни?
Известно време го закачаха, мен също, подхвърляйки намеци. Той се смееше и отвръщаше остроумно на забележките им. След това Тереза поиска да знае подробности какво точно се беше случило, когато сме стигнали до града. Харисън разказа как сме изгледали дисковете в къщата на неговия приятел, как те са показвали училището в лоша светлина, но не достатъчно, за да накарат властите да го затворят. Образите бяха мътни и без звук. Нямаше нито един запис на Лилавата група и нищо, което да показва отношението на учителите. Което далеч не беше за пренебрегване.
Разказах им как бях изпратила някои от клиповете на майка ми и тя най-после беше видяла, че не всичко е такова, каквото й е било представено от Зилинска.
- Тя ми изпрати пари, за да се върна при нея - казах аз, - но не искам да го правя. Затова ги изхарчих. За разни неща. След малко ще видите какви. Ще й ги върна по-натам.
- Чакай, чакай - спря ме Ребека, - казвате, че сте нямали истинско доказателство за ставащото в училището?
- Не и на онзи етап - казах аз.
Защото все още не бяхме видели сцената между Джун и Виена. Клипчето беше от самото начало, още когато живеехме в пансиона. Показваше как Джун седи наказана в мазето и как Виена влиза в стаята. Нямаше аудио, но видяхме как Джун се изправи и започна да крещи. След това Виена влезе, държейки нещо зад гърба си. Беше стъклена бутилка. Когато се приближи до Джун, с всичка сила я удари в лицето. Джун падна на колене с обляно в кръв лице, а Виена излезе.
Спомних си първия път, когато Джун се беше появила в трапезарията след няколкодневно наказание. И зловещите червени резки по бузите и очите й.
- Изпратихме копие от клипчето до местния вестник. И те са задействали контактите си. Не знам дали новините са стигнали дотук, но скандалът стана почти национален.
За момент всички млъкнахме и се зяпнахме една друга.
- Изглеждаш много добре - каза накрая Бланк, за да запълни тишината.
Засмях се. Но знаех, че беше права. Изглеждах далеч по-добре от преди. Когато за пръв път пристигнахме в апартамента на приятеля на Харисън и се погледнах в огледалото, едва не се разплаках. Косата ми беше рошава и не беше подстригвана с месеци, плитките ми бяха пораснали в нещо средно между раста и топка сплъстени кичури, цветът им вече беше неопределим. Ноктите ми бяха изпочупени и под тях имаше насъбрана чернилка от мръсотията в тунелите. Но една дълга баня и почти цял ден по магазините в мола с парите от майка ми, бяха оправили положението. Свалих раницата от гърба си и я отворих.
- Донесох ви нещо - казах аз.
Те зяпнаха онемели, когато изсипах съдържанието пред очите им. Всички, дори Райли. Шампоани, балсами, лакове, руж, спирали, червила, гланцове, парфюми. Дори бях избрала точния цвят фон дьо тен за всяка от тях, без Бланк, но на нея не й трябваше. Райли отвори една кутия с полуготови кичури за коса и подаде по парче фолио на всяка от нас. Докато Тереза и Бланк започнаха да отварят и да смесват химикали, Ребека отиде да напълни вода от Пъблишърс Уийкли поточето. Ако някой беше достатъчно луд да си направи кичури в гората посред зима в купа с ледена вода, то това беше Райли. Кармен остави останалите да се възхищават на подаръците и се промъкна в ъгъла до мен и Харисън.
- Кога си тръгват всички? - попитах я аз.
- Таксито на Ребека е след няколко часа. Моето е малко по-късно. Имаш ли новини от Джун?
- Никакви - отвърнах аз. Сложих ръка на коляното на Харисън. - Нито пък от баща му.
- Всички ще се справим, знаете ли - каза тя. - Дори сега, макар да се махаме оттук, пак ще ни се налага да се справяме. Може би дори ще е по-трудно. Поне за мен. Толкова се радвам, че се запознах с вас. Искате ли да дойдете с мен в Кънектикът? Моите родители няма да позволят да останете вкъщи, това е сигурно, но родителите на Ингрид няма да имат нищо против.
Засмях се.
- Уау. Съботна вечер с мен, теб и Ингрид. И Харисън.
Тя остана сериозна. Както винаги, бях помислила, че се шегува.
- Знаеш ли кое е най-шантавото? Радвам се, че съм пак тук. Даже май почти съжалявам, че всичко приключи.
- Да, почти - отвърна Кармен. - Какво мислиш, че ще стане с училището? Тоест, със самите сгради?
Свих рамене. Докато гледах Бланк, Ребека и Тереза да наобикалят кикотещата се Райли и да боядисват кичури от косата й, усетих ръката на Кармен от едната ми страна, а от другата тази на Харисън. Всъщност осъзнах, че все още държах най-ценното от училището в ръцете си.
Никога не можеш да поправиш едно истински лошо момиче.
Можеш само да поискаш от нея да бъде лоша с онези, които го заслужават.