Пишем си от две години,а той все още не ми е казал как изглежда.Само знам,че и той е от Лондон и е на 19.Затова реших да го разпитам отново.
-Нандос?-изпратих му.
След няколко минути той ми отговори.
-Да сладкишче?-отговори ми.
Отново по незнайна причина се усмихнах глупаво.
-Пишем си от две години а ти все още не си ми казал как изглеждаш.Знам само,че си от Лондон и си на 19.Ще ми кажеш ли днес?
-Виж ам излезна ми работа,трябва да тръгвам бързо,ще си пишем после чао.-той ми го изпрати това.
Въздъхнах тъжно,винаги когато го питам това на него все му излиза работа.Замислих се отново защо не иска да ми каже?Питах се това всеки път.Реших да споделя отново на Алексис ,първо видях колко е часа бе едва 12:30 на обяд.Звъннах й.Като по чудо тя ми вдигна.
-Хей Алексис.-казах и като се опитвах да звуча щастливо.Но тя веднага позна,че има нещо.
-Хей Мел какво има?-попита ме загрижено.
-Писах си с Нандос,питах го отново.Но той излезе както винаги- казах тъжно.
-Момиче,стегни се.Питай го пак и не го пускай докато не ти каже.-Алекс каза.
-Добре,чао кочко.-засмях се
-Чао пръч-тя също се засмя и затвори.
Въздъхнах и зачаках момчето да ми пише.
VOUS LISEZ
One message can change your life
Roman d'amourКакто всяка сутрин станах рано,обърнах се към нощното ми шкафче и си взех телефона.Първото нещо което да проверя беше дали той ми е писал.Чудите се кой беше той?Това беше едно момче от интернет.Пишем си от 2 години но още не сме се виждали.Само ми к...
