Четвърта глава.

1K 80 1
                                    

Докато чаках Нандос да ми пише,реших да си пусна музиката.Включих лаптопа си на тон колоните,усилих музиката която ми е паднала и почнах да пея с цяло гърло и да танцувам.Докато правих това,не съм забелязала,че съседа ми Кодисън сваляча ме зяпаше.Погледнах го с вдигната вежда.
-Какво ме зяпаш?-попитах го грубо.
-Ей секси недей така.Спука ми тъпанчетата спри да пееш коте.-той каза с мазна усмивка на лице.
Завъртях очи,и му обърнах гръб.Започнах отново,да пея но този път нарочно.Телефона ми изпиука.Веднага спрях музиката и седнах по най-бързия начин на леглото като си грабнах телефона.Видях,че Нандос ми е писал.
-Тук ли си сладкишче?-Нандос.
-Да,сега ще ми кажеш ли?-изпратих му.
Почаках няколко минути и той ми писа.
-Няма до ме оставиш докато не ти кажа нали?-от Нандос.
-Дап,сего започвай.-изпратих му.
-Ами рус съм,със сини очи съм.Живея в Лондон с най-добрите ми трима приятели.Сега ти сладкишче.-той ми го изпрати.
Щом го прочето се усмихнах широко,най -накрая ми каза.Толкова ли трудно беше?Питах се.Започнах да му пиша.

Да пускам ли пета глана?

One message can change your lifeDonde viven las historias. Descúbrelo ahora