Томи тръгна да бяга към кухнята където беше майка ни.Родителите ни са разделени от както бях на 5 години.Свикнахме с времето без него.Да се върнем.С брат ми влязохме в кухнята той застана от едната страна на масата ,а аз от другата.А майка ни седеше и ни гледаше.
-Мамо сестра ми ме ударя-брат ми ме изпорти.И сега се почва,казах со на ум аз.
-Мелани Роузмън за кой път ти казвам да не удряш брат ти-викна майка ми.
-Но майко той свири на нещото което мразя-казах и се нацупих.
-Мамо накажи сестра ми-каза малкия дребос.Погледнах го ядосано и си тръгнах.Докато си ходих чух телефона ми да изпиука.Веднага почнах да тичам към стаята ми.Влязох и взех ай фона ми,отключих го и видях,че Нандос ми е писал.
Нандос-хей сладкишче.
След като прочетох това се усмихнах глупаво.Отговорих му с едно -Хей Нандос.-и го изпратих.
Зачудих се как изглежда защото никога не ми е казвал.Странно нали?
Хей хора,благодаря ви ,че следите историята ми.Видях,че отново има много гледания.Та ето ви втора глава.Ако ви е интересна напишете ми дали да продължавам и да пускам трета глава.
VOUS LISEZ
One message can change your life
Roman d'amourКакто всяка сутрин станах рано,обърнах се към нощното ми шкафче и си взех телефона.Първото нещо което да проверя беше дали той ми е писал.Чудите се кой беше той?Това беше едно момче от интернет.Пишем си от 2 години но още не сме се виждали.Само ми к...
