Десета глава

802 67 2
                                    

-Но-каза тя
Въздъхнах от поредния ни спор.Докато все още спорихме телефона ми извибрира.Погледнах Алекс и после към масичката до нас и взех бързо телефона ми.Отключих го и видях,че той ми е писал.
-Здравей -от Нандос.
-Хей-изпратих му и се усмихнах глупаво
-Ами такова аз исках да те питам..-той ми го изпрати.Прочетох го и повдигнах вежда като погледнах към най -добрата си приятелка а тя повдигна рамене в знак,че не знае нищо.
-Какво Нандос?-изпратих му и гледах телефона си докато той ми отговори и след две минути той писа.
-Искаш ли да се видим?-изпратено от Нандос.
Гледах телефона си отново и прочитох отново и отново съобщението му с отворена уста.А Алекс дойде до мен прочего го и тя и изпищя.
-Хайде отговори му кажи му да -тя викаше а аз все още не можах да повярвам.
-Наистина ли това се случва?Да,добре кога,къде и в колко часа?-изпратих му катж се усмихваш широко
-Пред Нандос утре в 14 и 30?-той го изпрати.
-Дадено ам как да те позная?-писах му.
-Ще ти дам номера ми а ти ще ми звъннеш и така ще се видим?-От Нандоса.
-Добре,нямам търпение.-изпратих му и изключих телефона си.Като погледнах към Алекс
-Ще се видим утре -изпищях радостно и започнах да подскачам като малко момиченце.
Най-добрата ми приятелка също зяпочня да подскача с мен и двете пищяхме и подскачахме заедно.

Здравейте,мисля че тази глава стана малко тъпа.Но се надявам да ви хареса.💗

One message can change your lifeTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang