Без теб не мога

Защо на мен?

Вече бяхме в Холивуд и се прибирах към нас. Беше много страно. Пред входа ни имаше около 20 коли това не беше нормално. Качих се в апартамента вратата беше отворена и пред нея стояха баба Мина, дядо Лий.
-Какво е станало?-попитах баба притиснено
-Съболизнование!- каза ми тя
-К-к-какво е станало?-заекнах аз
-Мила дъще много съжалявам!- каза баба, като започна да плачи.
-Кажи какво е станало?-извиках аз
-Родителите ти починаха в катастрофа!- каза ми тя, като ми махна с ръка, за да ми покажи родителите ми. Те лежажа един до друг и като ги видях плувнах от сълзи.
-Мамо, татко!-казах аз не знаех какво да направя дали да отида при тях или да си тръгна.
-Защо на мен?- попитах аз, като погледнах нагове-Защо подяволите на мен, защо?
-Толкова ли съм грешна? Толкова ли не заслужавам нормален живот?-казах аз, като се приближих към тях.
-Мамо стани, моля те!- казах аз бутайки я леко за ръката- недей да ме оставяш, разбери ме аз ви разбрах, като не дойдехте на бала ми ся и ти ме разбери!
-Тате ела и ме целуни!- едва продумах аз, като леко докоснах лицето му-ако ме обичаш ще станиш.
Чувствах се като мъртва, дори и да бях на крака аз неможех да мръдна. Легнах до мама и тати и почнах да си говоря с тях. Не мога да разбера какво става или по точно не можех да го приема. Бях готова на всичко, за да си отворят очите, за да ме погледнат, за да ми се скарат, за да им разкажа за последните ми дни. Но това няма да стани. Бях ужасна гледка. Нещо се трупаше в сърцето ми и оставаше там за дълго време. Исках и аз да изчезна да се скрия от живота, да се махна от всичко, но просхо неможех.
-Мила ела!-каза ми баба с сълзи в очите
-Не бабо не мога!- отвърнах аз, като се вгуших в леглото, на което бяха мама и тати.
-Мила ела, моля те!- помоли ме тя
Аз станах и отидох до баба ми.
-Дъще моя не се сасипвай! Знам че ти е гадно, а питаш ли ме мен да видиш дето си да умре това не е кошмар, от който се събуждаш, а реалност не можеш да го промениш, колкото и да се мъчиш да го забравиш ще имаш част в сърцето си, каято ще остани за цял живот и да искаш да се махни тя, тя не се маха! - каза тя, като истри сълзите ми, които всеки момент щяха да се спуснат от очите ми.
-Но бабо не мога да се справям сама!-казах аз като и хванах ръката и я стиснах силно.
-Ти си вече голяма! Сама може да се справяш в живота!- каза тя вярвайки в мен.
-Бабо не знам вече съм сама!- казах и аз
-Имаш мен, имаш дядо си, инаш всичко само една голяма част се откъсна от сърцето ти, но ти имаш и нас! А онова момче дето ми го каза и него имаш!
-Аз се скарах с него!- продумах аз
-Защо мила?-попита ме баба
- Бабо много е дълга историята!- отвърнах и аз
-Имам време!- настои баба
Разказах и всичко за изнасилването, за целувката, за страста, която испитах, като бях с него.
-Много си приживяла, а колко още ще приживееш......
-Не искам още! Не е ли достатачно това? - плувнахот сълзи, които се спускаха по бузите ми и падаха върху краката ми.
-Дано да няма!- продума тя
-Кога ще е погребението?- попитах аз
-Утре мила!- отвърна ми тя
-Имам 1 ден да се збогувам с тях!-казах си аз
Изведнъж много ме заболя корема, но това не беше нормално и в хотела така стана и сега. Какво ми става? Отидох бягайки в банята, като повърнах.
-Какво ти има?- попита ме баба, като дойде до мен и хвана косите ми, за да мога да се наведа към гърнето.
-Не знам бабо!- отвърнах и аз, измих се и излезнахме на въздух.
-Трябва да отидиш на лекар!- даде ми съвет баба
-Добре ще отида други ден!-отвърнах и аз
*вечерта*
Цял ден бях в стаята на мама и татко. Стоях на стола втренчена в лицата им. Бяха исъхнали излеко бледи, вкаменени. Дори и без движения усещах присъствието им. Почти всички си тръгнаха, по-малка част от хората остаха с мен.
Не исках да идва утре. Защото знаех, че никога няма да ги видя отново, знаех че сама ще трябва да се справя от тук на татак. .... ........ ....

Това беше 7 част дано да ви е харесала. Съжалявам, че е малко тъжна. Дано да не ви е разстроила много.😢😢😢😢