Без теб не мога

Запознанството

Беше края на пролетта. Аз бях в мола за да си търся рокля за бала. Моето семейство не беше богато, но ние се издържахме по някакъв начин. Бях с моите приятелки Кейси, Самара и аз Елена. Ние бяхме най-добри приятелки.
-Елена, Елена виж,това не е ли Зейн от нашето училище, певецът, който ти харесваш!-каза Кейси, като Зейн леко се обърна и ги погледна, и се усмихна леко.
-Да,той е, но нужно ли беше да викаш толкова силно ?-казах аз
-Съжалявам!
Ние тръгнахме и тъкмо бяхме до входа, като спрях момичетата.
-Аз отивам до тоалетната изчакайте ме навън-казах им като те излязоха, а аз отидох до тоалетната. Когато влизах се блъснах в един човек. И какво да видя това беше Зейн.
-Много съжалявам!-извиних се, а той ме бутна към стената, като сложи ръка над главата ми.
-Красавице, внимавай къде вървиш!-каза той като свали ръката си и тръгна
Аз се оправих и тръгнах към момичетата и им разказах всичко, което стана.
Вече се прибрах у дома . Мама беше сготвила, а баща ми все още бе на работа.
-Здравей мамо!-казах и аз като я целунах
-Здравей слънце! - продума тя като ме целуна.
Аз се наядох и си отидох в стаята .

*На следващият ден.*

Оправих се и тръгнах към училище. Когато пресичах улицата една кола ме блъсна,паднах на земята и останах в безсъзнание. Когато се събудих първия човек, който видях беше Зейн.
-Какво правя тук?-уплашено попитах аз ,като се опитах да стана от леглото, но бях спряна.
-Не недей да ставаш!-каза Зейн като ме бутна леко към леглото-ти си в болницата, защото те блъснах с колата,ти падна и си удари главата .
-От колко време съм тук?- попитах аз
-От два часа.-отговори той
-Родителите ми знаят ли?-попитах пак аз
-Да,обадих им се от телефона ти ще дойдат всеки момент. -отговори той
-Благодаря!- благодарих му аз
-Няма за какво- каза той- все пак заради мен си тук.
-Това е било инцидент.-казах аз
В този момент родителите ми влязоха и дойдоха до мен.
-Как си съкровище?- попита ме мама
-По-добре съм мамо!- отговорих и аз.
-Здравейте аз съм Зейн!-каза той на майка ми като подаде ръката си, но я прибра ,защото разбра, че майка ми няма да му отвърне.
-Ти ли си човекът,който блъсна момичето ми?- попита майка ми
-Да,и много съжалявам,не съм искал да се случи така-каза Зейн
-Мамо той не е искал!-казах аз и
през това време моите приятелки влязоха.
-Елена как си? По-добре ли си?-попита Самара
-По-добре съм!-отговорих аз,като се засмях .
Стана вечер и всички тръгнаха. Самара и Кейси си отидоха, защото стана много късно. Мама и татко излязоха , защото леля ми Мари раждаше и трябваше да отидат да я подкрепят,все пак това и беше първото дете, а и аз бях по-добре. Само Зейн не си тръгна.
-Защо остана тук с мен?-попитах аз
-Не искам да те оставям сама.-каза той като ми се усмихна.
-Благодаря ти!-продумах аз
-Гладна ли си?-попита ме Зейн
-Малко!-отгворих му
-Ела с мен !- каза гой като хвана ръката ми и тръгнахме на някъде.
-Къде отиваме?- попитах, като го спрях.
-Отиваме да ядем!-отговори ми, като ме дръпна леко.
Вече стигнахме, но всичко беше тъмно.Изведнъж всичко блесна. След това ние влязохме в помещението за хранене и си направихме нещо за вечеря.
-Хареса ли ти яденето?- попита ме Зейн
-Да много!-отвърнах аз
Ние тръгнахме и стигнахме до стаята, като легнах на леглото, а той седна на стола.
На следващият ден,когато се събудих Зейн беше приготвил закуска.
-Кога ще ме изпишат?- попитах аз
-Днес! Така ми каза лекаря,-отвърна той- като се наядеш тръгваме.
-Добре!- казах аз
Когато се оправих, тръгнахме. Той ме закара у дома.
-Чао! Благодаря ти за всичко,което направи за мен- казах аз и му благодарих
-Чао! Няма защо да ми се отблагодаряваш,аз съм виновен за всичко-отвърна той с лека,но тъжна усмивка.

Вече си бях вкъщи,най-сетне да си почина. Беше сутрин, мама и тати ми звъннаха, че няма да може да се върнат тази седмица. Това значи,че няма да дойдат на бала ми за завършването. Почувствах се ужасно,та тогава завършвах и имах нужда от подкрепа.
Тръгнах към училище. Зейн стоеше пред входа и сякаш чакаше някой. Когато минавах през вратата бях спряна от нечии ръце.
-Хей, хей!- каза Зейн като ме дръпна за ръката и бутна към себе си.
-Да!-отвърнах аз като леко се одръпнах от него.
-Не ти научих името!- продума той като хвана ръката ми.
-Казвам се Елена!- представих се аз и пуснах ръката му-Ще тръгвам,закъснявам за училище.

Това беше 1 част дано да ви е харесала.