Без теб не мога

Какво стана с нас?

Минаха 10 минути Зейн още стоеше пред вратата стривайки ръцете си, за да се стопли. Аз седнах до камината и баба Мери ми донеси бисквитки и мляко.
-Разказвай мила! Какво става с теб?- попита ме баба, а аз ядох сладко.
-Бабо не съм добре!- казах аз- бремена съм!
-Но мила това е страхотно!- каза тя
-Бабо аз съм на 18 години!- продумах
-Обясни ми всичко отначало!
-Зейн ме насили!- казах и аз- това беше преди няколко месеца, но той прекали!
-Как?- попита баба
-Удари ми шамар по бузата!- отговорих с сълзи аз
-А ти какво му каза, че да го направи?- пак попита, като избърса сълзите ми с топлите си и нежни ръце.
-Казах му че трите неща заради които е с мен са това, че съм бремена от него, че е с мен защото се чувства отговорен и заради секса!- казах и аз
-А ти видя ли, че момчето е отвън!- попита баба Мери
-Не!- отговорих аз
-Той мръзне!- каза баба
-Заслужава го!- продумах
Станах от стола и отидох в стаята, която баба ми приготви. След 10 минути чух как външната вратата се отворя! Зърнах да видя кой влезна! Това беше Зейн. Баба му направила какао.
-Какво правиш бабо?- извиках аз
-Момчето измръзна навън!- каза тя
-Да си ходи!- изкрещях
-Елена нека да поговорим!- каза Зейн
-Върви си!- продумах аз
Качих се по най- бързия начин в стаята си, а Зейн ме последва като заключи вратата след себе си.
-Ще говорим!- каза Зейн
-Няма, дай ми ключа! - продумах му.
-Ела и го вземи!- каза той слагайки ключа в боксерките си.
-Какво правиш подяволите? - попитах го аз
-Ела и си го вземи!- каза подло той
-Бабо помощ, помощ!- извиках аз
Зейн ме дръпна към себе си и сложи ръката ми върху гащите му.
-Спри моля те!- помолих се аз
-Искаш ключа нали!- каза той
-Моля те дай ми го!
-Ако поговорим! - каза той
-Няма за какво!- продумах му-Добре ще говори.
Седнахме на леглото и той започна да ми обяснява, че ме обича. Няма да му простя. Когато спря да говори ми дади ключа и си тръгна!
-Зейн!- казах аз
-Да мила!-продума той
-Утре ще си взема нещата от къщата ти и ще се изнеса!- казах му аз.
След 30 минути си легнах.
На следващия ден
Станах сутрин в 8 часа и тръгнах към къщата, за да си взема нещата! Звъднах на вратата!
Линда ми отвори!
-Къде е Зейн?- попитах я аз
-Не знам! Мислех че е с теб!- каза тя
-Не е с мен!- продумах аз- ще му звъдна.
-Ало Зейн къде си!- попитах го аз
-Не е твоя работа!- каза той
-Не се дръж с мен така!- заповядах му
-Ти къде си?- попита ме той.
-В къщата ти!- отговорих
-Идвам! Не мърдай от там!- заповяда строго и подозрително той!
Събрах си нещата и почаках Зейн!
След 10 минути той беше в къщата!
-Никъде няма да ходиш!- заповяда той хващайки ме за кръста и вкарвайки ме в стаята!
-Пусни ме!- казах му аз
-Няма!-продума той
-Докато бебето ми е в твоя корем ти никъде няма да ходиш!- каза той
-Заради бебето значи!- извиках аз- а за нещо друго?
-Може да си водиш мъже тук, а аз жени се едно не сме никви!- каза той.
-Аз не ходя по мъже, но за теб не съм сигорна!- казах му аз, като Зейн ми посегна, но не ме удари.-защо не ме удари? Стана ти навик да го правиш!
-Ти си в тази стая, а аз съм в съседната! И не се опитвай да бягаш!- каза ми той излизайки от стаята ми.
Той кво си мисли, че ще го ревнувам ли? Да бе!

*След 6 ден*
Вече с Зейн не си говорим около 6 дена. Той за сега не е водил жени у дома. Но очаквам всеки момент да го направи.
-Ааааа боли ме!- казах аз пипайки се за корема!
-Какво ти стана съкровище!?- попита ме Зейн.
Изведнъж започна да ми тече кръв. Зейн ме вдигна и вкара в колата. След 5 минути бяхме в болницата. Той ме сложи на една носилка и там лекарите ме вкараха в една стая, като ми сложиха системи и се опитваха да спрат кръвта. Изгубих бесъзнание.
Като се събудих първия човек, който видях това беше Зейн.
-Бебетата ми !-казах аз- как са?
-Елена спокойно!- каза Зейн
-Как са бебетата?- извиках аз
-Добре са! Но...- продума Зейн
-Какво но...?- попитах аз
-Ти не си добре!- започна да плачи Зейн
-Какво ми има?-попитах с сълзи в очите.
-Лекаря каза, че когато раждаш бебетата е 50% ти да не оцелееш!- изплака Зейн
-Какво?- попитах аз
-Трябва да ги махнеш !-каза Зейн
-Никога!- продумах- по-добре аз от колкото те!
-И аз не искам да ги махаш, но не искам да те изгубя!- извика той, като ме пипна за лицето, което беше цялото мокро. В този момент лекаря влезе и започна да говори.
-Здравейте госпожо Елена!- поздрави той
-Здравейте!- отвърнах аз
-Сигорно сте разбрали за това!- продума лекаря
-Да !- отвърнах аз- Но не искам да махам бебетата!
-Разбирам ви, но вие сте болна от сериозна болест!
-Каква е тази болест?- попитаха аз
-Това се предава от семейството!- отговори той
-Майка ми ми е разказвала, че преди мен е имала бебе, но го е изгубила заради същата болест!- казах аз.
-Вие решавате дали да ги махните, но има и надежда да се родят живи и здрави и вие да сте добре!-каза той
-След колко време ще ме изпишите?-попитах аз
-Сега, но внимавайте много е опасно!- продума лекаря
-Ще внимавам!- казах аз
След тези мои думи лекаря излезе от стаята, а аз станах и се облякох.
По-малко от 10 минути излезнахме от болницата.
-Мила!- каза Зейн
-Какво?- попитах аз
-Не се претиснявай!- отговори той, като ме сложи да седна в колата!
-Не мога!- казах му аз
-Аз съм с теб!- продума той, като ме пипна за лицето!
-Не ме докосвай!- казах аз
-Защо?-попита той, но не получи отговор.
След 10 минути бяхме у дома.
Качих се в стаята си, като легнах на леглото. Усетих как нечии ръце ме докосваха по талията. Обърнах се и видях Зейн.
-Стига!- казах аз
-Мила каксо ти има?- попита ме нежно той. Аз станах от леглото и започнах да викам.
-Как така "какво"? Първо ми викаш, че мога да си водя мъже тук, а сега ме съжаляваш!- извиках аз
-Не те съжалявам!- каза той- Обичам те!
-Това е лъжа!- продумах аз
-Никога не съм обичал толкова, колкото обичам теб!- каза тя- Ти си всичко което имам!
-Имаш родители, имаш всичко което си пожелаеш, а аз нямам нищо!- извиках с сълзи аз
-Имаш мен, имаш брат !- каза той
-Ти никога не си с мен, а брат ми го срешнах преди няколко дена!
-Винаги съм с теб!- каза той
-Зейн моля те, остави ме!- помолих му се аз.
Като Зейн излезе от стаята аз легнах на леглото.

Това беше 13 част дано да ви е харесала давайте идеи в коментар!!!!