Без теб не мога

Приятелят на брат ми!

След 20 минути спане чух някакви гладове от хола. Слезнах да видя кой  е там.
-Здравей Елена!- поздрави Милан-запознай се с най-добрия ми приятел!
-Здрей аз съм Елена!- поздравих приятеля на брат ми.
-Аз съм Нийл приятно ми е!- каза той гледайки ме много странно.
-Ще отида да си направя кафе някой друг иска ли?-попитах ги аз
-Не благодаря!- каза Нийл.
След 10 минути, като си направих кафе отидох при тях.
-За какво си говорите?- попитах любопитно аз.
-За теб!- отвърна Нийл- много си красива.
-Благодаря!- казах аз, като леко се засмях.
-Говорим си също и за работа!- продума брат ми.
-Търсите си работа ли?- попитах аз.
-Да!- отговориха в един глас двамата.
-А каква работа си търсите ?- попитах пак.
-Аз обичам да рисувам!- каза Милан.- искам работа свързана с рисуване.
-А аз обичам да пея и ми се отдава!- каза Нийл
-Зейн може да ти намери работа, като певец, защотото и той е певец!- казах му аз.
-Кой е Зейн!- попита той.
-Ами......-казах аз- сложно е!
-Той е гаджето на Елена!- продума брат ми.
-Ние сме скарани и сега сме нищо!- казах му аз
-Но защо тогава живееш тук?- попита разтревожено той.
-Защото съм бремен от него!- казах му аз.
-Но ти си малка!- продума Нийл.
-Знам!- казах аз.
Стояхме на дивана и си говорихме за много неща. Смеехме се от нещата, които говорише Нийл.
Изведнъж Зейн влезе през вратата и видя как се смея на шегите на Нийл.
-Какво става тук?-попита Зейн.
-Здравейте аз съм Нийл приятно ми е!- поздрави Нийл, като подади ръката си.
-Аз съм Зейн! -каза той.
-Той е най-добрия приятел на Милан.
-Добре!- каза Зейн.
-Елена трябва да поговорим!- каза ми Зейн.
-Сега не мога!- продумах му аз.
-Елена, сега!- извика Зейн.
Качихме се горе в стаята ми и той започна да говори.
-Обличай се!- каза ми Зейн
-Защо?- попитах аз
-Ще отидем на лекар!- отговори той.
-Добре!- казах аз.
Когато влязохме в колата започнах да обяснявам на Зейн, че Нийл си търси работа.
-Зейн можеш ли да намериш работа на Нийл?-попитах го аз-се пак и той е певец.
-Не!- отговори Зейн
-Защо?- попитах аз
-А ти защо искаш да му намериш работа?- попита ядосано Зейн
-Защото и той иска да се прочуе в големия свят!-отговорих аз- сега ти ми отговори на въпроса.
-Защото не искам да си говориш с него!- отговори той, като караше колата все по-бързо.
-Но защо?- попитах аз.
-Защото видях как те гледа!- отговори той- Той те харесва!
-Не е вярно!- казах аз
Знаех, че Нийл ме харесва, но ако бях казала на Зейн, че е така нямаше да ми позволи да се срещам с него, а ми се вижда свясно момче. След 10 минути пристигнахме в болницата. Влязох при лекарката и легнах на леглото, за да видим бебетата. Зейн стоеше отвън, защотото не можех да го трая.
-Как са децата ми?- попитах аз
-Много са добре!- отговори тя
-Супер!- казах аз
След 1 час
Излязохме от болницата и влязохме в колата.
-Защо се забави толкова много?- попита ме Зейн, но не получи отговор.-Елена отговори ми.
-Ако намериш работа на Нийл!-казах му аз
-Защо?- попита той
-Няма да ти говоря!- казах му аз
-Добре мила ще му намеря работа само не се напрягай!- каза ми той.
-Зейн ме те разбирам !- казах му аз.
-Защо мила?- попита ме той сладко
-Защото в един момент си много ядосън, а в следващия си много добър!- отговорих аз-Не те разбирам!
-Такъв съм си!- каза той мило.
-Разбирам те и не искам да се промениш, но не се ядосвай толкова често!- казах му аз, като впих усните си в неговите.
Качихме се в колата и след 10 минути пристигнахме в къщата.
Нийл и Милан бяха седнали на дивана и бяха много пияни.
-Здравейте момчета!-поздравих ги аз
-Здравей кукло!- каза Нийл. След тези негови думи Зейн скочи да го бие, но аз го спрях.
-Зейн недей той е много пиян!- продумах му аз
-Но няма да го оставя да ти говори така!- наруга Зейн.
-Ти се качи Зейн, а аз ще направя вечеря!- казах му аз. Зейн се качи горе в стаята си, а аз направих вечеря. Изведнъж някой влезе в кухнята. Това беше Нийл.
-Нийл внимавай да не паднеш!- продумах му аз.
Той дойде до мен и ме хвъли на земята, като започна да ме съблича и целува.
-Спри, моля те!- извиках аз.
-Днес си моя!-каза ми той
Вече бях по бельо. Зейн дойде и започна да удря Нийл. Той ме вдигна от земята и ме качи горе.
-Добре ли си мила?- попита ме Зейн, като заеквах от плача си.
- Не плачи мила!- каза ми той, като потърка сълзите, които се стичаха от лицето ми.
-Зейн...-прекъсната ме той
-Знаех си че на тоя не трябва да му се вярва!- каза той ядосано
-Той беше пиян не е виновен!- казах аз
-Защо го защитаваш?- попита ме той
-Не го защитавам!
-Той се опита да те изнасили!
-Но не успя, а ти го направи нали! -развиках се- Зейн съжалявам!
-Остави ме !- каза Зейн, като тръгна на някъде.
На следващия ден
Станах оправих се и слезнах доло с лек страх. В кухнята нямаше никой. Това беше много страно. Направих си кафе и седнах да похапна палачинки. След около 10 минути Нийл дойде в кухнята, като се държеше за главата.
-Здравей!- каза ми той, но не получи отговор.
-Какво ти има?- попита ме и седна до мен
-Нийл помниш ли нещо от вчера?-попитах го аз.
-Не!- каза той-Какво съм направил?
-Нийл ти се опита да ме изнасили!- казах му аз
-Нищо не си спомням много съжалявам!- каза той, като няколко сълзи паднаха от лицето му.
-Не плачи !- казах аз хващайки ръката му-Нищо не ми направи!
-Много съжалявам!- каза ми той
Аз станах и му направих кафе. Той дойде до мен и взе кафето. Аз хванах ръцете му, като уставих кафето на плота.
-Няма да се повтаря нали!-казах аз
-Обящавам!
-Ти пи много затова стана така !
-Знам и обещавам да не пия вече!- обяща ми той, каъо ме прегърна.
След като пак застанахме лице в лице той ме целуна по устните.
Не знам какво ми става. Защо не се одръпнах? Нещо ми стана!!
В този момен Зейн влезе и ни видя!
-Какво правиш глупак такъв?- развика се, като започна да удря Нийл.
-Не Зейн недей!- казах аз
-Искаш да ми я отнемиш ли?- развика се Зейн неспирайки да го удря
-Зейн недей ще го убиеш.- развиках се аз.
-Защо го направи Елена ? Защо? - каза ядосано той
-Много съжалявам !- започнах да плача все по- силно и по-силно.
-Елена никога няма да ти го простя!- каза Зейн, като се качи в стаята.

Това беше 14 част дано да ви е харесала.....