Без теб не мога

Защо стана така?

*след 1 час*
Станах от леглото и влезнах в банята. Взех си един душ и излезнах, като се облякох и слезнах долу в бара. Взех си едно кафе с мляко и седнах на един от столовите в бара. Някой седна до мен това беше Катрин. Какво ли искаше тая кучка?
-Здравей мила!- каза ми саркастично Катрин
-Какво искаш?- попитах я аз
-Вярно ли е че си спала с Зейн ?- попита ме тя
-От къде знаеш ?- попитах я аз, като я погледнах злобно
-Зейн ми каза, като беше с мен!- отвърна тя- каза ми, че не си добра в с***а !
След тези нейни думи си взех чантата и се качих горе в стаята при Зейн. Влизайки аз силно блъснах врата.
-Какво има Елена?- попита ме Зейн, като в този момент аз го ударих по бузата. След този удър той ме хвана и ме приближи към стената.
-Защо го направи подяволите?- попита ме той ядосано
-Пусни ме !- силно извиках аз, като той ме пусна.
-Защо ме удари?
-А ти защо и каза?
-Какво съм казал и на кой?- попита Зейн
-Не се прави!- казах му аз
-Какво съм казал и на кой?- извика той силно
-Казал си на Катрин, че сме правили с**с!- продумах аз- ти знаеш че не е така!
-На никой нищо не съм казал!- каза той викайки
-Тя така ми каза!- извиках аз
-От кога и вярваш!- попита ме Зейн, но не получи отговор- какво ще и кажа като аз не помня нищо от тази вечер и си мислих, че и ти можиш.
-Аз никога няма да я забравя!- казах му аз, като той се приближи към мен и ме целуна. Не знам какво ми стана, но аз отвърнах на целувката му. Той ме вдигна на ръце, като не спираше да ме целува, а аз се отпусках в неговите прегръдки. Той ме хвърли на леглото неспирайки да ме целува. Започна да съблича дрехите ми като започна от блузата, а след това и гащите ми. Бях по бельо. Изведнъж нещо ми стана почувствах някаква болка в стомаха и изтичах към банята, за да повърна. След 10 минути излезнах от банята.
-Какво ти стана мила?- попита ме той загрижено
-Не знам,но не се чувствам добре!- отвърнах аз
Зейн ми подади дрехите, за да се облека. След това легнахме на леглото, като се сгушихме един в друг. По някое време сме заспали.
Когато станах Зейн ме беше пригърнал. Обърнах се към него и го целунах за нослето и той се събуди. Той ме целуна страсно  лягайки върху мен.
-Обичам те!- каза той
-Знам!- потвърдих аз- и аз те обичам
Зейн стана от леглото и тръгна ня някъде. И аз станах и си облякох едни черни дънки и една сива блуска с дълъг ръкав. Слизайки надолу видях Ирил. Цялата изтръпнах!
-Здравей Елена!- каза Ирил, като ме погледна злобно, но не получи отговор. Минах покрай него, като ме дръпна за ръката и ме приближи към себе си.
-Пусни ме!- извиках аз, като той ме насили да го целуна. В този гаден момент Зейн ни видя.
-Зейн не!- казах аз-ще ти обясня не е това което си мислиш.
Зейн тръгна на някъде ядосан, а аз тръгнах след него. Той се качи в колата, както и аз и тръгнахме на някъде.
-Къде отиваме?- попитах Зейн, но не получих отговор.
-Зейн спри моля те!
-Спри да ми се молиш!- извика ядосано Зейн
-Но Зейн... -бях прекъсната
-Какво *но* - каза Зейн- защо го направи Елена.
-Зейн намали малко моля те!- помолих аз
Зейн спря и ме изкара от колата, като се допря плътно към мен и ме целуна. Вдигна ме на ръце и ме сложи на колата, той беше много груп.
-Зейн стига остави ме!- казах аз
-Не няма!- отвърна Зейн- щом може да се натискаш с това копеле защо да не си и моя.
-Зейн не е така !- казах аз
-Дори не мога да те гледам !- каза Зейн, като се качихме в колата и отидохме в хотела. Зейн и аз се качихме в стаята си, като той събра всичките си дрехи и тръгна.
-Зейн къде отиваш?- попитах го аз
-Тръгвам си!
-Защо?- продумах аз, но без отговор
Зейн взе нещата си и излезна. Той няма да се върни. Започнах да плача. Дори незнаех къде живее.  Как ще го намеря?
*минаха два дена *
Всички събрахме нещата си и отидохме до летището. Качихме се в съмолета и вече тръгнахме. Аз бях на същото място, но само дето Зейн го нямаше до мен. Чувствах се самотно и виновна за това, което стана. Той много се ядоса. Толкова ли много ме обича? Искам да е до мен! Може да разбереш колко е ценен един човек само когато го изгубиш!
*при Зейн*
-Добро утро!-каза Зейн на майка си
-Сине трябва да поговорим!- продума майката на Зейн
-Да кажи мамо!
-Сине ние с бащати ще се изнесем от тук!- каза госпожа Кийра
-Но защо?- попита Зейн
-Защотп ти вече порасна и трябва да имаш собствено жилище!- каза майката на Зейн
-Добре мама!- продума Зейн- а вие къде ще живеете?
-Ние сме 10 километра от тука!- отвърна Кийра
*при мен*
Минаха 2 часа и пристигнахме в Холивуд. Аз все още мислех за Зейн. Толкова ли бях влюбена в него? Толкова ли исках да е с мен? И аз нямах отговор на тези въпроси. Кейси и Самара знаеха всичко което ми се случи, но те нищо не можеха да направят. Все пак това си беше мой проблем.....

Това е 6 част от историята ми дано да ви е харесала.... 😍😍😍😍