Без теб не мога

Той ме харесва.

Беше някъде около 12.30 часа и имахме биология. Когато часа свърши всички от нашия клас предимно и Зейн се събрахме,за да се уговорим за хотела, който ще ходим за бала ни.
-Ще сме в хотел "Наслада" ,това един от най-хубавите хотели в Дания!-каза едно от момичетата като не спря да гледа Зейн.
-Да започним с таксито.- каза Самара- По колко ще трябва да дадем за превоза и хотела?
-Мисля че по £800!-каза пак онова момиче-Искам да знам кой ще идва и кой-не.
-В колко часа да се срещнем утре?- попитах аз
-В пет сутринта.- каза едно от  момичетата.
Всички се съгласихме и тръгнахме.Някой ме извика и се обърнах.Разбира се, това беше Зейн.
-Да!-отговорих аз
-Искаш ли да те откарам до вас?- попита ме той, като  странното момиче от класа ни гледаше втренчено в нас.
-Ако не е проблем.- продумах аз
-Разбира се,че не. Ще те чакам отвън.-каза Зейн,като ми се усмихна сладко.
-Виж какво ще ти кажа,не си мисли, че можеш да ми отнемеш Зейн.Това,че ти се прави на мил,е защото не иска да го съдиш ,дето те блъсна с колата- извика Катрин
-Той ли ти го каза това?- попитах я
-Че кой друг?- отвърна тя
Взех нещата си и излязох от стаята, като една самотна сълза падна от окото ми. Подминах колата на Зейн,а той ме видя и веднага изтича при мен.
-Какво има? Какво стана?-попита ме той, кото ме дръпна за ръката.
-И питаш? Не те ли е срам поне малко?- казах аз , като се развиках
-Какво има,от какво да ме  е срам?-попита Зейн
-Попитай приятелката си- извиках отново ,но Зейн отново ме спря и ме вдигна на ръце,като ме внесе в колата.
-Какво по дяволите правиш?- попитах ядосано аз
-Отиваме на едно място- отговори Зейн
-Кое е това място?- развиках се,размятайки ръце във въздуха
-Защо ли ти вярвах изобщо?- продължих да викам силно.
-За кое да не ми вярваш по дяволите?- развика се още повече Зейн и увеличаваше скоростта на колата.
-Зейн какво правиш?- попитах аз уплашено-намали, моля те
Зейн,намали. Да ни убиеш ли искаш?
Тогава той ряско спря колата и аз се блъснах в таблото й. Ударих се и се получи лека синина,но бях добре
-Зейн къде сме?- попитах леко замаяна от удара
-Слизай!- нареди ми ядосано Зейн
Нямах друг избор и слязох от колата. Влязохме в къщата и след мен Зейн заключи къщата.
-Какво праниш Малик?- попитах го
-Ще стоим тук докато не ми обясниш, защо беше толкова ядосана и какво ти бе казала Катрин!- тросна се Зейн и скръсти ръце.
*Катрин се казваше момичето,което ни гледаше втренчено,докато си говорихме с Малик в училище*
-Каза ми,че си се държал мило с мен само,защото не си искал да те съдя когато ме блъсна с колата!- казах аз крещейки
-И вярваш на това?- попита той
-Да!- отвърнах аз
-Защо?- попита ме отново той
-Никой до сега не се е държал така мило с мен!- отвърнах аз
-Аз не го правя заради това, а защото те харесвам!- каза той, като ме дръпна към себе си и ме целуна страсно. След това ме бутна на дивана и започна да сваля дрехите ми.
-Не, не трябва!- казах аз, като той стана от мен.
-Извинявай,а-аз не трябваше- отвърна той,заеквайки
-Няма проблем,но все пак ще ме закараш ли у дома- попитах аз със лека усмивка
-Разбира се!- отвърна той,изчервявайки се от случката преди малка
*У дома*
Вече бях в нас и си оправях нещата за утре,но телефонът ми звънна и прекъсна работата ми.
-Елена!- каза мама
-Да мамо,как сте ,как е детето на леля?- попитах аз
-Много добре мила,а ти как си?- каза тя
-Ами добре,- отвърнах аз- малко съм изморена.
-Добре мила,ще те оставям, хайде чао!- каза мама
-Чао мамо,обичам те!
-И аз теб мила! -отвърна мама

Това беше 2 част дано да ви е харесала. П.С. Обичам Ви!😍😍