Без теб не мога

Имам ли надежда за щастие?

Ето че и този ден дойде. Как исках да спра времето или да го върна, но не можех. Станах от леглото на което бяха мама и тати. Целунах ги по бузите, прегърнах ги и се сбогувах с тях.
-Дойде и времето мамо, дойде му времето тате! Исках да ви кажа, че дори и на тъмно никога няма да ви забравя. Никога няма да забравя думите ''Дори и да страдаш и да паднеш ставаш и се научаваш да продължиш'' ''Не се отказвай'' мама и тати винаги ми ги казваха и аз не ги забравях, защото те бяха част от живота ми.
Вече бяхме на мястото където попа ше ги опява. Започнах да плача силно и болката ставаше все по голяма при мисълта, че никога няма повече да ги видя.
*минало е вече*
Всичко свърши върнах се в апартамента си. Легнах на леглото и започнах да плача. След 10 минути станах и отидох до шкафа на родителите ми. Отворих го и започнах да ровя из нещата им. Така се едно бяха с мен. Видях едно малко куфарче, което никога не съм го виждала. Беше ми интересно какво ли има вътре. То беше много странно на едни железни шарки. И имаше щипчица, която се дърпа, за да се отвори. Отворих го. Вътре имаше пари окло 1000£, а под тях едно писмо. Взех го и го отворих, започвайки да чета.
* писмото на нашите*
Мила дъще ако ти четеш това писмо значи нещо се е случило с нас. Ти живя в една лъжа, в една приказка. Когато научиш знам, че никога няма да ни простиш, знам че винага ще се питаш защо не сме ти казали по рано. Ще се питаш толкова ли сме те мразели! Ние не те мразим ние те обича ме много, но нямах ме смелост да ти кажим. Прости ни! Прости! Че скрихме това много години от теб и това е че .... имаш изгубен брат в Франция. Той се казва Милан и всяка година му пращаме пари. Ти никога не си го виждала, защото ние така искахме. Ние го пратихме в Франция на 13 години при едни роднини, защото той стана наркоман. Вие имате 3 години разлика. Той сега вече е добре там всеки ден ходише на психолог и така с времето той свикна да живее без дрога. Но той не искаше да се върни тук, защото знаеше че ти не знаеше за него. Не му се сърди той нямаше вина в това. Мила ние много те обичаме и не ни мрази това беше за твое добро. Дано някой ден да ни простиш, дано да разбереш че това е било само за твое добро. Обичаме те мила много те обичаме.
С обич мама и татко
*край на писмото*
Какво това не е възможно. Радвам се поне, че част от семейството ми не съм само аз, а и брат ми. Изведнъж ми стана лошо отидох до тоалетната и повърнах. Какво ми става? Трябва да отида на лекар! Реших се след часа който съм си записах за лекаря да отида и да намеря брат си. Да бъдим семейство. Какъв ли е той? Какви са му очите какво работи има ли приятелка? Имам много въпроси към него!
*При лекаря*
-Здравей те!- поздравих аз г-ж Ненина
-Здравей те как сте?- поздрави като попита какво ми е.
-От 4 дена повръщам, гади ми се, болки в стомаха и искам да разбера какво ми е!- казах и аз с лек но притиснителен поглед.
-Седнете тук!- продума тя, като с ръка посачи едно легло, за да легна. Г-ж Ненина ми намаза корела с нещо като крем включи едни уреди и започна да докосва корема ми с един от уредите.
-Имам чудесна новина!- каза лекарката като ми се усмихна.
-Какво е тя?
-Бремена сте!- усмихна ми се тя
-К-к-какво?- заекнах аз- Не глупости не е вазможно!
-Защо?- попита лекарката
-О, не!- притисних се аз- какво ще правя?
Веднага взех чантата си и тръгнах на нялъде. Седнах на една пейка и заплаках. Какво ще правя сега? Трябва да му кажа! Бащата беше Зейн. А той даже не се интерисува от мен! Но бебето няма вина за това, аз имам! За всичко съм виновна аз, за всичко! Не спрях да плача. Прибрах се удома и звънах на Самара.
-Сами!
-Знаеш ли къде живее Зейн?- попитах
-Да!- отвъена тя
-Ще ми го дадеш ли?- попитах аз
-Разбира се!- отвърна тя
След 2 минути тя ми дади адреса му и тръгнах веднага. В таксито което си хванах, за да стигна до там си мислех какво да му кажа. Се пак не исках да му се натреса само защото съм бремена. Вече стигнах до там и звънах на званеца. Зейн отвори вратата и ме погледна страно.
-Зейн трябва да поговорим!- казах аз
-Влез!- отвори ми вратата, за да влезна.
-Искам да ти кажа нещо много важно!
-Какво е то ?- попита Зейн
-Бремена съм!- казах аз
-Може да не е от мен!-продума ядосано Зейн
-Какво намекваш?- попитаха аз
-Ами ти и с Ирел се натискаше!- след това негово изказване аз го ударих към бузата и тръгнах, но неговите ръце ме спряха.
-Пусни ме!- казах му аз, като сълзите се спускаха от лицето ми- нали мислиш, че детето е от Ирил никога не съм спала с него и никога няма да го направя. Дето е твое, но аз не дойдох, защото трябва да го гледаш, а защото трябва да знаеш.
-Прости ми!- помоли се Зейн, като изведнъж припаднах непомня нищо друго.
Събудих се на леглото на Зейн.
-Какво става?- попитах аз
-Припадна мила!- отговори ми Зейн
-Ще тръгвам!- измарморих аз, като се пипнах за главата
-Никъде няма да ходиш!- каза загрижено Зейн
-Зейн ти не ме обичаш!
- Обичам те мила!
-А защо не се обади поне един път, за да ме чуеш как съм, какво е станало, какво прежидях тези дни?- попиах го аз
-Какво е станало мила?- попита Зейн
-Родителите ми починаха!- отвърнах аз като сълзите падаха леко и спокойно от лицето ми.
-Милата ми!- каза Зейн
-Сега ти пука за мен!
-Ти няма да гледаш детето!- казах аз
-Защо?- попита Зейн
-Ти не го искаш!
-Много се радвам за новината!- каза той- ще си имаме малко бебе
-Аз няма да остана тук!- казах аз
-Къде ще ходиш?- попита Зейн
-Преди да починат родителите ми те са написали писмо, където пиши,че имам брат който живее в Франция. Ще го намеря.
-Това е страхотно, но докато детето не се роди няма да ходиш никъде!- каза Зейн- искам да си с мен
-Зейн...- бях прекъсната
-Не няма да те пусна-отвърна Зейн
-Но Зейн брат ми трябва да знае!- казах аз
-Не се тревожи за това!- продума Зейн като ме зави и слезна долу.

Тва беше 8 част дано да ви е харесала!!! Давайте идеи за следващата глава в коментарите!!!