Без теб не мога

Създадени сме един за друг!!

Зейн се върна в стаята, в която бях и носише в ръцете ди една табла с храна.
-М,м какво е това?- попитах гладно аз
-За теб е мила!- продума Зейн, като ми го остави в скута.
-Благодаря ти!
-Няма защо!-каза Зейн
-Искаш ли да излезнем на вън, като се наядеш.-попита Зейн
-Да може-!- потвърдих аз
Изведнъж някой звъна на вратата. Зейн стана и отвори. Чуваше се някакъв женски глас. Веднага станах от леглото и отидох при Зейн.
-Какво стана с парите?- викаше някаква жена
-Кои пари?- попитах аз
-Мила влез вътре!- каза ми Зейн
-Какво става тук?- попитах пак аз
-Зейн първо спа с мен и след това не ми дади парите!-каза жената, която изглеждаше като......
-Коя си ти?- попитах пак аз
-Аз съм Линда!- отвърна тя, като само пукаше балончета с устата си и размяташе дъвката си по ръцете.
-Зейн това истина ли е?- попитах аз
-Да и не!- каза объркано той
-Зейн вярно ли е?- извиках аз
-Да!- продума той-ще ти обясня
-Не няма какво да ми обясняваш!- продумах аз, като взех якето и чантата си и излезнах.
-Не Елена, ела-каза той, като искара 20£ и ги дади на тая кучка, а мен ме спря и вкара вътре в къщата затваряйки вратата.
-Зейн стига!- казах аз
-Елена не стана така!- продума той-изслушай ме.
-Добре давай, но после ще ме пусниш да си тръгна.
-Едни мои приятели я наеха и аз бях сасипан, че не си с мен и нищо не правих с нея! Наистина! Само моите приятели!- обеждаваше ме той
-А защо дойде при теб?- попитах аз
-Защо приятелитв ми бяха тук с нея! -отвърна той- моля те не си тръгвай.
-Зейн ще излезна малко на въздух!- казах му аз, като взех якето си.
-И аз ще дойда!- продума Зейн
-Искам да съм сама!
-Разбирам, но след това ми звадни, за да дойда да те взема.
Излезнах и отидох към парка. Там имаше много деца. Играеха си сладко и се смееха. Гледах как майките люлят децата си и се радваха, защото децата им бяха щастливи. Обикалях около 15 часа. Вече стана вечер. Бях до морето и стоях на една пейка, като изведнъж няколко момчета около 22 годишни седнаха до мен.
-Какво прави кукла като теб тук съма през ноща?- попита един от тях, но не получи отговор. Станах от пейката, а те ме проследиха.
-Оставете ме!- извиках аз
-Мила ела насам-повика ме единия като ме хвана през кръста и започна да ме влачи
-Не поснете ме!-виках като луда аз- бремена съм
-О имаш бебе!- продума един от тях, като се приближи и ме погали за бузата.
-Моля те!
-Не мога!- каза пак тоя первезник.
Той ме свали на земята и започна да ми съблича дрехите, а аз плачех все по- силно. В този момент Зейн изкочи от някъде и започна да го удря. След това дойде до мен.
-Мила добре ли си?-попита ме той
-Не!- отвърнах му аз, като ме хвана и ме внеси в колата. След 20 минути пристигнахме в къщата.
-Мила влез !- отвори ми вратата Зейн.
-Зейн моля те!- казах аз
-Какво има мила?- попита ме той
-Не ме оставяй повече!
-Никога няма да те оставя!
Отидохме в стаята. Пуснахме си един смешен филм, като аз бях в прегрътките на Зейн.
-Зейн обичаш ли ме?- попитах го аз
-Много!- отвърна той, кото ме целуна страсно и легна върху мен.
-Давай Зейн!- казах му аз като се отпуснах
Той започна да съблича дрехите ми, като ме целува на всяка част от тялото ми. Вече бях по бельо. Той не спираше да ме целува. Вече и бельото ми го нямаше. Той проникна в мен, като отначало ме болеше, но болката отихваше с всяка секунда. Зейн беше лек с тласъците си.
-Зейн!-казах аз
-Да мила!-отвърна той
-Много те обичам!- продумах аз
Тласъците му ставаха все по бързи и силни. Болеше ме!!! Но какво да му кажа??? Той забърза все по-бързо и по-бързо.
-Зейн боли ме!
-Трябва да свикнеш!- каза той, като не спря да тласка.
-Моля те!- помолих го аз
-Опитай се да свикнеш!- каза той
Той не спря, а аз се гърчех от болка.
-Зейн бебето!- казах аз
-Какво има мила?- попита той, като спря и ме погледна
-Заболя ме !- отвърнах аз
Той стана от мен като погали корема ми с ръката си за да спре да ме боли. Той много се изплаши. Какво му стана?
-Зейн искам да те попитам нещо много важно!- казах му аз
-Кажи мила!- отвърна той
-Ти си само смен заради детото нали? - попитах го аз
-Няма такова нещо!- погледна ме и търкаше сълзите които падаха от лицето ми.
-Защо като ти каха, че ме боли не спря, а когато ти казах за детето веднага спря?- попитах го аз с сълзите, които падаха от лицето ми.
-Защото искам да свикнеш да се отпуснеш, да не го мислиш за болка!- продума той
-Това става с времето!- казах аз
-Знам и много съжалявам!-извини се той
-Ти не ме обичаш!- казах му аз
-Не е така!- продума той
-Ти ме използваш само за секс!- след тези мои думи станах от лиглото и влезнах в банята.
-Мила ела!- повика ме той
-Ще махна детето!- казах аз
-Няма да ти го позволя!- извика Зейн с сълзи в очитв си.
Излезнах от банята и тръгнах към хола.
-Никъде няма да ходиш!- каза Зейн с вик, като ме дръпна за кръста и ме доближи до стената.
-Ако махнеш детето никога няма да ти го простя!- извика Зейн
Поклатих глава, като легнах до него и го прегърнах.

Това е 9 част дано да ви е харесала .. Давайте идеи за другата част....