Това е история за едно момиче, което е било изнасилено и на следващия ден родителите й умират, а тя остава сама, но не за дълго. Ще открие ли любовта, ще се влюби ли в него? Сама ли ще остане? Сама в тъмнината, в мрака, сама в живота. Но ще се събер...
Отидох у дома започвайки да оправам всичко. Направих вечеря, като масата беше много романтична с свещи и рози, които бях сложила в една ваза. Сложих снимките, които лекарката ми направи там се виждаше пола на бебето сложих ги в една малка чанчичка. След като оправих всичко се качих горе в стаята си . Сложих си секси беьото, а върху него една къса плътно залепена за тялото ми рокля. Не се гримирах, защото се харесвах така както си бях. Изправих си косата. След часове бях готова със всичко. Някой звъна на вратата. Аз отворих и кого да вида това беше Зейн. -Здравей мили!- казах му аз -Много си красива мила!-поласка ме той -Блаходаря!- жлагодарих му като хванаг ртката му и го дръпнах за да влезе в стаята. -Улаааал какво си направила тук?- попита ме тох дърпайки ме към себе си и целувайки страсно. -Всичко за тебе мили!- отвърнах му аз -Тука е станало страхотно! -Рла да седнем!- казаг му аз Ние седнахме, като сложих вечерята и започнахне да ядем. -Харесва ли ти вечерята?- попитах го аз, като чаках да каже да. -Страхотна е!- отвърна той- кой те е учил да готвиш така хубаво? -Мама! Преди да почини!- отвърнах аз, като гласа ми се промени, защоъо си спомних колко хубави моменти съм има с нея. -Много съжалявам!-извини ми се той -Няма проблем!- казах аз-имам още една изненада. -Каква е ?- попита ме той Станах и взех торбичката, която бях приготвила. -Това е!- казах му аз като му подадох торбичката. Той я отвори и видя снимките.. -Това бебето ли е ?- попита ме той с е радост в очите -Да! -Какъв пол е детето?-пак попита Зейн -Ще си имаме близнаци!- казах му аз с радост, а той стана и ме вдигна на ръце щастливо. -Б-б-близнаци!- заекваше той -Момиче и момченце!- продумах аз Той ме внеси в стаята, като ме остави леко на кеглото и започна да ме целува страсно. -Радваш ли се от новината?- попитах аз -Много!- отвърна той. Зейн съблечи роклята ми и останах по бельо. -Зейн ще ме боли!- казах аз с тъжен поглед -Обещавам да внимавам!- каза той, като ме погали по челото. Съблече и бельоъо ми. Свали си дрехите от себе си и започна да се тласка по мен. Тласъците му бяха леки и бавни. Той беше внимателен и внимаваше да не ме заболи. Но мен ме болеше много. Опитвайки се да свикна с болката се отпуснах на леглото. След около още няколко тласъка свикнах с болката. Вече нищо не усещах. Обърнах Зейн така че аз да съм върху него. Започнах да се тласкам в него. Той ме вграпчи надолу към себе си и започна да ме целува страсно. След 30 минути легнахме един до друг, като аз бях в прегрътките му. Завити от чаршафите той ми ховорише сладко: -Според теб как да се казва бебетата ни?- попита Зейн с радост в очите. -Ами незна!-казах аз- може момичето да се казва Лиса а момченцето Ерик -Не ми йаресва името Лиса!- каза Зейн -Защо?- попитах аз. -Искам да се казва Мия!- продума настойчиео Зейн- като майка ми -Много хубаво име! -Нека да са живи и здрави другото ще го мислим!- продума Зейн -Така е!- казах аз -Искам винаги да съм с теб!- поласка ме Зейн -И аз мили! След много приказки ние сме заспали. На сутринта се събудих и видях, че Зейн го няма. Слезнах доло в хола и видях Зейн с престилка и с брашно по лицето. -Какво правиш коте?-попитах го аз -Не ми еикай коте!- каза сърдито той -Добре зайче!- казах аз -Така става! Правя ти закуска!- продума той -Но защо си целия изплескан?-попитах любопитно аз. -Еми опитвам се от 3 часа да ти направя палачинки!- каза сърдито той -Сега ще ти помогна! -Не недей! Искам сам да ти ги направя!- продума Зейн. -Ще ти трябват още три часа! Аз отидох при него и започнах да правя сместа. Когато бях готова с сместа реших да я опитам. Вкусах я а в този момент Зейн ме целуна, като взе малко брашно и сложи по косата ми. -Какво прариш?-попитах го аз с смях- лошо зайче -Засложаваш си го!- засмя се Зейн -Защо? -Защото си лоша!- отговоти той -Но какво съм направила?- попитах аз -Ами защо не дойде да ме целуниш, а трябваше аз да те целуна!- отговори Зейн -Не сърди мечо!- казах с смях в очите. След 20 минути направихме пакачинки и седнахме да закусваме. -Мислих много и трябва да ти кажа нещо много важно!-казах аз с притисн поглед в очите -Какво има мила?- попита изплашено Зейн -Трябва да ти кажа, че колкото и да ми е хубаво тук с теб и колкото да искам да остана не мога!- отговорих аз -Но защо?- попита пак Зейн -Трябва да намеря брат си! Ами ако той няма пари и си мисли защо нашите не му пращат!- отговорих отново аз -Разбирам те, но няма да те пусна!- каза ядосано Зейн -Не можиш да ме задържиш тук!- продумах му аз , като станах от масата и се запътих да изляза. -Излезиш ли от тази врата не се връщай повече!- продума много ядосан той. След тези негови думи спрях и се обърнах към него. -Зейн защо го правиш?- попитах със сълзи в очите, които падаха пренебрежително по бузите ми и падаха тежко на пода. -Защото искам да съм с теб!- отговори той. -И аз но той може да се нуждае от мен! -И аз се уждая от теб!- каза Зейн, като изведнъж някой звъдна на вратата. -Очакваш ли някой?-попитах Зейн -Не! А ти?- отговори, като и той ме попита. Отидох до вратата със Зейн и отворихме вратата. -Сесричке!- каза някакво страно момче което беше по-голям от мен. -Кой си ти?- попитах аз -Аз съм Милан брат ти!-отговори той -М-м-милан! Ти не познаваш, но ти си моя сестра! -Братче ти ли?- попитах аз.
اوووه! هذه الصورة لا تتبع إرشادات المحتوى الخاصة بنا. لمتابعة النشر، يرجى إزالتها أو تحميل صورة أخرى.
Това беше 11 част дано да ви е харесала.... Със сигурност няма да пиша последната една седмица не се сърдете, че така оставих финала... Искам много да ви изненадам със следващата глава....
