Аз бях Серафин- живеех там някъде в един приказен Париж, който ти познаваш от картинките, но едва ли си бил в Монмартр, не си стъпвал в двореца на Краля Слънце, не и докато той е бил там, за да видиш как белосаното му с помада лице се сгърчва, докато произнася "L'état, c'est moi!". Не познаваш Лотрек, не знаеш какви глупости правихме тогава, едно време и как си мислехме за живота.
Бях стара.
Ала той беше по-стар... той живя, преди аз да започна и да приключа да го правя.
-Нямаш угодия! Отхвърли всички кандидати, които дойдоха!- майка ми ходеше след мен в градината и ме хокаше.
-Защото не искам да се омъжвам!
-Не ми дръж такъв тон! Аз и баща ти също не се харесвахме първоначално, но после всичко се нареди!
-Ще говоря както и каквото си поискам! И няма да се омъжа за тези надути идиоти!
-В мое присъствие, ти момиченце, няма да ми говориш така! И няма да използваш такива думи, иначе....
-Иначе какво?! Ще ме шамаросаш? Както винаги правиш ли?- обърнах се към нея.
Тогава тя замахна с ръка, но някой я спря.
-Майко, недейте- това бе Макс, брат ми.
-Максимилиан, пусни ме. Не виждаш ли, че си го заслужава!?
-Но не заслужава да ѝ казвате за кого да се омъжи- отвърна през зъби. Майка ми винаги се е страхувала от брат ми и баща ми. Позволяваше си да се държи лошо с мен, само ако те не бяха наблизо.
-Остави я- повтори и тогава Елоис ме пусна, а аз побягнах към имението. Затичах се по стълбите и се качих в стаята, която се предполагаше, че е моя, но също така и я споделях със сестра ми- Валентина.
Когато влязох не се изненадах от гледката. Сестра ми отново се опитваше да се направи на фиданка.
-По- силно!- викаше тя на Севил и се държеше за перваза. Горката Севил вече нямаше сили да дърпа връзките на корсета.
-Но, госпожице, вече е прегалено стегнат. Можете да припаднете!
-По- силно ти казах!!!!- извика задъхано сестра ми. -Оу, здравей, Серафин. Пак ли отхвърли всички кандидати?
-Остава още един.
-И кой?
-Принца.
Щом изрекох тези думи, Валентина се обърна към мен в захлас.
-Ако го направиш, ще станем още по- богати! А помисли си само какви великолепни рокли ще нося! Ами, ако живеем в двореца? Трябва да се омъжиш за принца! Казвам ти, сестричке, ще сме едни от най- богатите хора във Франция!
YOU ARE READING
How could you (Exo Chen Fanfic)
FanfictionФранция, 1769. Серафин дьо Клермон е момиче от семейство на благородници, което тъкмо навършва 18, но е принудено да се омъжи за принца. За негова радост, брат му успява да намери изход от ситуацията и да вземе сестра си със себе си по работа извън...