How could you (Exo Chen Fanfic)

Глава 6

Тичах надалеч от двореца. Ина не биваше да вижда как се променям. Не и сега, когато всичко стана толкова хубаво.

-Бягай, вълчо- чух ехидния смях на Лухан отнякъде.

Спрях се и застанах на четири крака. Сгънах се на кълбо от болка и извиках.

Изведнъж усетих една стрела да се забива в гърба ми. Ловци.

Опитах се да тичам по- бързо ,и точно когато си помислих, че съм се измъкнал, темпото ми се забави. Трахеята ми гореше и се давех от прекаленото голямо количество въздух, нахлуващо в устата ми. Давех се от кислород.

Не след дълго и краката ми вече отказваха да ми се подчинят. Дори не бях усетил, че вече съм се превърнал. Исках да тичам, но краката ми не помръдваха. Даже не ги усещах. Претърколих се и паднах по гръб. Това е.

-Подайте ми въжетата!- извика един мъж. Опитах се да го захапя, но тогава друг хвана челюстта ми и я захвана с нещо.

Чувствах се слаб и безпомощен. Точно като някое куче. Краката ми бяха завързани, муцуната ми беше овързана също, а ловците ме влачеха в мрежа.

-Господин Клермон, къде да сложим това животно?

Животно. Животно, животно, животно.

-В подземието. Сестра ми вече трябва да види, че светът не е само цветя и рози.

Серафин.

Заскимтях.

В този миг, обаче, Сехун се появи отнякъде и се нахвърли на един от мъжете, който теглеше мрежата. Вярно, можеше и да е най- малкия на години в глутницата, но по размери никак не отстъпваше на Сухо или Чаньол. Само секунди след това дойдоха и останалите, нахвърляйки се на другите ловци.

-Помощ!!!- изкрещя един от тях.

"Колко забавно! Ами сега, ако и Серафин дойде? Ще стане по- голямо шоу." -Чен отново се намести в главата ми.

"Хайде да те видим как ще я предпазиш от Сехун този път."

"Да не си посмял!"

-МАКС?! КЪДЕ СИ?!

"Хайде, вълчо, гледам."

По дяволите! Как ще успея?!

-Ина, не се приближавай!

-Но защо?

-Махай се от тук!!!- изкрещя брат ѝ.