How could you (Exo Chen Fanfic)

Глава 13

-Госпожице, наистина нямаше нужда- сниши глава, докато хапеше устните си.

-Бекхиън, трябва да получаваш по- висока заплата. Заслужаваш повече. Винаги си заслужавал повече- прегърнах го. Поколеба се малко преди да отвърне на прегръдката ми, но все пак го стори.

-Благодаря- измрънка тихичко.

-Имаш ли някои по- различни дрехи от тези, които носиш в момента?

Поклати глава засрамен.

-Ела!- дръпнах ръката му и го затеглих към стаята ми.- Мисля, че брат ми имаше някои стари дрехи, които носеше преди.

-И ги носите със себе си?

-Никога не знаеш кога какво ще ти потрябва- намигнах му, а той се изчерви.

Дръпнах го в стаята си и затворих вратата.

-Влез в банята и се изкъпи, а аз ще извадя дрехи и после ще изляза отпред да пазя, за да не вземе някой да влезе и..... Тогава ще загазим....

-Аз....- започна, но бързата ми уста го изпревари.

-Ето то хавлия! Влизай!- замерих го с бялата кърпа, която досега никога не бях ползвала.

-Но тя не е ли ваша?

-Нищо. Подарявам ти я. Вече е твоя.

-Ама......

-ВЛИЗАЙ!!!!- натиках го в банята и треснах силно вратата.

Излязох пред стаята и се опитах да си предам сериозен вид. Не се получаваше особено много след като краката ми бяха ужасно уморени от токчетата, а роклята беше дори по- стегната от обикновено- следваше, че стоя като прегърбена баба.

-Госпожице, приберете се в стаята- изведнъж чух глас от лявата ми страна. Обърнах се и видях един страж.

-Защо?

-Сър Максимилиан дьо Клермон ми заръча да Ви пазя. От днес нататък през Вашия престой тук, аз ще съм Ви личен страж.

Макс, ще те убия.

-Аз не съм дете! Мога и сама да полагам грижи за себе си!

-Госпожице, приберете се. Имате вечерен час до девет часа. Трябва да го спазвате.

-АЙ!!!- изпищях и и извадих ветрилото си.

-Какво има, госпожице?- притеснено се приближи до мен.

-Там!- извиках, сочейки с показалеца си към един от коридорите, а той веднага хукна.