Тръгнах към момичето и я дръпнах за косата.
-Ау, ау, ау!- извика.- Можеше и малко по- нежно!
-Свършиха нежностите ми към теб!
-Ама аз за първи път те виждам!
-Не точно. Доста си изпатих заради теб- още я държах за косата, а тя се мяташе и се опитваше да се измъкне.
-Пусни ми косата!
-Няма.
-Пусни ме!
-Не, ти казах!
-Ооо, хайде де! Какво толкова съм направила!? Все едно не съм виждала двама души да се целуват!
-Целуват?
-Да! Не правеше ли това с Ирена? Спокойно, тя налита на всички мъже, така че не си единствения.
-Тогава защо изпищя?
-Ако годеникът ѝ разбере, че нещо такова се е случило, ще я набие. Затова изпищях, страх ме е за нея.
-Чакай..... годеник? Тя не е ли сама с малкия си брат?
-Какъв малък брат? Тя има сестра, която е по- възрастна от нея.
-Тази кучка.......
-Какво?
-Знаеш ли какво, момиченце? Отивай в балната зала, където ти е мястото.
-Не съм момиченце!
-А какво тогава? Момченце?- засмях се.
-Не!
-Връщай се.
-Аз ще ѝ помогна- Кай изскочи от нищото.
-Няма нужда, тя сама може да се справи- изръмжах.
-Не се знае какво можеш да срещнеш по царските коридори през нощта. Особено, когато има толкова много хора наоколо.
Серафин се обърна към него и тогава чух как пулсът на сърцето ѝ се забърза. Уфффф, какво толкова му харесваха жените на този?
-Всъщност, като се замисля, този господин е прав. Никога не знаеш какво ще се случи- усмихна се, тръгна към него и го хвана под ръка.
Незнайно защо, когато Кай я хвана за ръката, изпитах голямо чувство на ревност. Сякаш някакво животно дереше отвътрешната страна на стомаха ми с нокти. Нямаше как да не изръмжа. Знаех, че само той можеше да ме чуе.
Изчаках да се отдалечат от мен и тогава тръгнах по следите на Ирена. Сега ще си получи заслуженото.
CZYTASZ
How could you (Exo Chen Fanfic)
FanfictionФранция, 1769. Серафин дьо Клермон е момиче от семейство на благородници, което тъкмо навършва 18, но е принудено да се омъжи за принца. За негова радост, брат му успява да намери изход от ситуацията и да вземе сестра си със себе си по работа извън...