Навсякъде имаше хора с черни пелерини, които изглеждаха наистина... Страшно.
Застанахме в един кръг, а те погледнаха нагоре към нощното небе и започнаха да мърморят нещо под носа си. Не разбирах нищичко, колкото и да напрягах слуха си да чуя нещо.
-Това ли е тя?-попита някакъв мъж, чието лице не можех видя, заради голямата качулка.
-Да- кимна Макс.
Мъжът ме дръпна за ръката и ме позиционира буквално в центъра на кръга.
-Казваш се Серафин, нали?- други качулати фигури донесоха метална масичка и купа върху нея с някаква тъмна течност в нея.
-Да.
-Ще бъдеш ли предана на Съвета?
-Да- взе един нож и ръката ми, при което сряза плътта ми. Едва не изпищях, когато видях как кръвта ми си течеше в купата, а на онзи не му пукаше.
-Пий- посочи с глава съда.
-Какво има там, освен моята кръв?
-Не задавай въпроси, а изпълнявай, каквото ти казвам.
С неохота взех купичката и надигнах, но след това съжалих. За бога, това беше по- отвратително и от течността, която ми даваше досадното момче!!!
-Всичко, което Съветът иска от теб е да си предана, да не се превръщаш в свръхестествено и последното, но не най- малко важното- никакви емоционални обвързвания с тези същества, иначе ще бъдеш директно екзекутирана. Разбра ли?
-Да.
-Заклей се.
-Заклевам се.
-В какво?
-В това, че ще спазвам всички правила.
-Добро момиче. Обучението ти започва още от утре.
***************************
Малко след като Събранието свърши, мъжът, който ми сряза ръката отново ме задърпа в някоя посока.-Къде ме водите?
-Трябва да поговоря с теб, новачке.
Стигнахме до една врата, той я отвори и ме набута вътре.
-Какво има?
-Брат ти ми каза за един....вампир, който бил доста загрижен за теб.
-Ъъгхх..... Ами....
ВЫ ЧИТАЕТЕ
How could you (Exo Chen Fanfic)
ФанфикФранция, 1769. Серафин дьо Клермон е момиче от семейство на благородници, което тъкмо навършва 18, но е принудено да се омъжи за принца. За негова радост, брат му успява да намери изход от ситуацията и да вземе сестра си със себе си по работа извън...