How could you (Exo Chen Fanfic)

Глава 3

Станах и отидох до банята. Не можех да спра да сънувам случката, отпреди две седмици. От тогава отчаяно се опитвах някак си да се върна на онова място и да намеря нещото, което ме спаси, но уви..... Всяка вечер бе неуспешно. Както и да е, днес мисля да се пробвам още веднъж и край (всяка вечер казвах, че е за последно)!

Леко открехнах вратата и се заозъртах наляво- надясно за стражи. Нямаше. Погледнах часовника, който стоеше точно срещу вратата ми и видях, че беше девет и половина. Значи бяха тръгнали на обиколка из двореца, а това означаваше, че имах още шест минути, за да дотърча до терасата в балната зала.

Зашляпах боса по стълбите, докато не се блъснах в някого.

-Уф, Бекхиън, все така се срещаме!

-Съжалявам. 

-Не ми съжалявай! В момента бързам!

-Но.... Къде отивате?

-БЪРЗАМ!

Отворих вратата на залата и влязох вътре. Затичах се към другия край на помещението, дръпнах вратата и тя се отвори. Лъхна ме студен въздух, от който цялата се разтреперах. Навън вече имаше сняг, а аз бях облечена наистина тънко. За миг съжалих, че излязох. Може би щях да успея да се кача и да си взема малко топли дрехи? Но и да успеех после нямаше да мога да сляза, защото стражите щяха да ме видят, а следващия курс им беше чак след 2 часа. Е, излизам. Нищо чудно, ако след това се разболея.

Стъпих върху студения сняг с двата си крака и не след дълго стъпалата ми замръзнаха и започнах да изпитвам онова ужасно неприятно и болезнено щипещо чувство, затова започнах да тичам към същата посока, в която ме забутаха светлинките. Или поне си мислех, че е същата.

След още няколко минути тичане забелязах, че някой ме наблюдава. Спрях и се завъртях. Чу се зловещо свистене. Знам, че трябва да се страхувам, но......не усещах нищо. Освен студ.

Изведнъж нещо ме захапа за крака и впи зъбите си надълбоко в кожата ми. Изпищях от болка и се строполих на земята. Животното имаше същите очи като светлинките. Задра по кожата ми, като започна от бедрото и свърши на прасеца ми. Усещах, че плътта на десния ми крак беше напълно съдрана. Виках от силната болка, която изпитвах. Около мен се чуваха вълчи войове, но не ми пукаше особено.

***ГТЧен***

-Ела, скъпа- дадох знак на едно момиче в червена рокля с доста голямо деколте. Може би беше проститутка, знам ли? Поне приличаше на такава.