How could you (Exo Chen Fanfic)

Глава 4

-Защо ни водиш този труп?- попита Крис. -Да не би някой от вас да е поръчал храна?- обърна се към нас.

-Никаква храна не ви носим!- изръмжа Кай.

-Искаме да я излекувате- каза Чаньол.

-Кажи ми поне една причина да го направим. Защо ние да оправяме вашите бъркотии? Така или иначе все някога щеше да умре. От старост, от болест или от вълча отрова, както в този случай...... Може и от кръвозагуба. - лош Лухан в действие.

-Не ние я доведохме там онази вечер! Ако не я бяхте намамили тогава, сега можеше и да не излиза всяка нощ да търси повече информация за случилото се и нямаше Сехун да й свали кожата!

-Сехун значи....... Ах, Сухо, Сухо, така и не успя да научиш хлапето да се сдържа. Май щеше да е по- добре, ако беше един от нас-  заразмишлява Крис.

-Излекувай я!- изръмжа отново Кай.

-Мен ако питаш, ще е най- добре, ако я оставиш да се трансформира.

-Няма да оживее, а и е прекалено крехка, за да се справи с трудностите, които я чакат като вълк. Не бихме могли да й причиним и това- поклати глава Сухо. Винаги съм се чудел как успява да гледа всички, освен себе си и да не отнема чуждото щастие.

-Не всички ние сме се родили такива. Някои сме били хора преди да се превърнем в чудовища. Не мислиш ли, че е хубаво да си човек?- рече Чаньол.

-Не ти искам скапаните самосъжаления!

-Излекувай я- повтори бавно Кай.

-А бе, човеко, ти други думи знаеш ли?- засмя се Шумин.

-Ако някой от тях иска, нека й помогне, но аз няма да го сторя- отдръпна се Крис.

Така и никой не се престраши да го направи. Исках да й помогна, но страхът ми от Крис беше по- голям от волята.

-Хайде, не отпращайте върколачетата. Освен това тя е Клермон. Нищо няма да ви направя, ако й помогнете, просто казвам, че не искам аз да съм този, който ще й даде от кръвта си.

Единственото, от което Крис се страхуваше, бяха Клермон. Знаех го, и той го знаеше, колкото и да не искаше да си го признае.

-Аз- казах и пристъпих напред.

-Чен?

-Какво пък? Малко загубена кръв няма да навреди, а и те са прави- ако не бяхме довели момичето тук, нищо оттова нямаше да се случи- говорех, докато дърпах ръкава си нагоре, а после захапах китката си и я бутнах в полу- разтворените и розови устни на момичето.