How could you (Exo Chen Fanfic)

Глава 16

-Е, дете, какво разбра за този вампир?- попита ме Главният.

Наведох глава и се взрях в дъските на пода. Не знаех нищо, освен името му и това, че беше познат с онези сладки феички.

-Нищо ли?

-Нищо.

Дълбоко въздъхна, след което се облегна на проядения си дъбов стол.

-Изпратих те да го шпионираш, а не да си играете разни любовни пиеси! Трябва да разбереш, че тази работа е сериозна, и ако няма да я вършиш, както брат ти, ще те изгоним от Съвета.

-И без това не съм искала да влизам тук....

-Но си поискала да знаеш повече за тези същества, а това те прави заинтересована в лова им.

-Кой е казал, че щом искам да разуча заека, трябва да изтребя всички!?

-Виж, дете, между заек и вампир има голяма разлика. Едното е пухкаво и меко, а другото просто си забива зъбите в кожата ти, изпива кръвта, а после те изяжда. За твоя информация, зайците се хранят с моркови и зеле. Няма на кого да навредят.

***ГТЧен***

-Издръж още малко, скъпа- казах.

Може би не трябваше да си отварям устата. Сега целия съм омацан до ушите с кръв. Разтече се по гушата ѝ, после и по гърба ѝ, а накрая и по ръцете ми, следователно имаше и по пода.

-Умирам.

-Само още мъничко.

-Не мога, наистина ще умра....

-Но говориш, нали? Значи може и още- забих зъбите си по- дълбоко в кожата ѝ, а момичето се разпищя и избухна в сълзи.

-Нямам много пари, но ще ти дам, колкото имам. Само ме остави! Дори не те познавам!

-Аз не искам пари. Имам повече, отколкото можеш да си представиш или ти да ми предложиш- отделих се за малко.

-Тогава какво искаш?- едвам рече през сълзи.

Игнорирах я и просто продължих да пия.

-Чен!- чух глас зад себе си-Какво правиш?!

-Остави ме, по дяволите!- обърнах се.

Момичето зад мен тръгна с бързи крачки по тъмната алея, но я улових за косата и завъртях голям кичур около дланта си.

-С теб още не сме приключили- изсъсках.

-Напротив! Приключихте!- Шумин застана пред мен и дръпна косата й от ръката ми.