How could you (Exo Chen Fanfic)

Глава 8

-Г-госпожице Серафин?- чу се плахо гласче иззад вратата. Веднага го разпознах.

-Влез- казах и се усмихнах. Това момче беше единствения приятел, който имах в двореца.

Вратата леко се открехна и вътре влезна Бекхиън, носещ нещо в едната си ръка.

-Аз.... Извинете, че Ви притеснявам, но разбрах, че сте пострадала при отвличането.

-Слуховете тук бързо се разнасят- отбелязах.

-Така е. Готвачките не се спират- и двамата се засмяхме.- Ето, донесох малко храна и чай от джинджифил. Предполага се, че това трябва да помогне- усмихна се и остави една чиния и чаша върху нощното ми шкафче.

-Ами ти?

-Аз какво?

-Гладен ли си?

-Ааа не! Много съм си добре! Вчера дойде една нова готвачка, която не спира да ме тъпче с какво ли не и да ми щипе бузите и.....- вдигна ръката си, за да се почеша, но тогава видях нещо. Оттук нататък не слушах разказа му за добрата и същевременно досадна нова готвачка. От китката надолу по ръката му имаше тъмно червени бразди с едвам захванала се коричка.

-Баек, какво е това?- посочих пурпурните дебели линии, пресичащи китките му.

-Амиии..... Нищо особено- бързо ги прикри с ръкавите на ризата си и погледна към пода.

-Недей да ме лъжеш. Какво се е случило, докато мен ме нямаше? Моля те, кажи ми!- сълзи се стекоха по бузите ми. Болеше ме да гледам всичките тези рани. Какво им беше сторил?! С какво беше заслужил цялото това лошо отношение?!

-Н-наистина нищо не се случи.

-Когато те видях за последен път, на ръцете ти нямаше нищо- изплаках.

-Недейте да плачете. Да, набиха ме, и какво от това? Почти всеки ден го правят. Слава на костите ми, че все още са здрави, макар и да не поемам кой знае колко калций- повдигна рамене.

-Казваш го така сякаш вече си привикнал с боя, с лошото отношение. А не бива- хванах ръката му. -Кой го направи?

Постояхме малко така, докато не проговори съвсем тихо.

-Нали помните госпожица Киана?

-Тя ли ти причини всичко това?

Не ми отговори. Само продължи да се взира в пода.