Събудих се в лечебницата на лагера, пиех нещо сладко което ми вдъхваше увереност и сила.
- Има ли някой?- извиках, но тъй като нямаше никой излязох. Видях Хирон и Алекси с да си говорят.
- Дано само Мелъди ми прости че не й казах.
- Няма да ти се сърдя. Та нали и аз криех тайни от теб и ти благодаря че ме спаси, всъщност какво са родителите ти?
- Те са вампири.- каза тя леко засрамено, изведнъж очите и се подбелиха, тя се строполи на земята и започна да се тресе. Когато престана клепачите й се спуснаха, когато ги вдигна очите й си бяха възвърнаши нормален вид.
-Какво стана?- попитах почти викайки.
-Едно момче нахлу в главата ми и започна да говори, че ше си отмъсти заради това че преди години го зарязах, каза, че ще вгорчи живота ми, и, че ще...
- Спокойно Алексис. Някой учил ли те е как да използваш силите си?- попитах я аз.
-Не.- отвърна ми тя.
- Хирон, може ли да настаним Алексис в Голямата къща докато приключим с убучението й?
- Естесвено Мелъди!
- Чаакайте малко! Не мога ли аз да реша дали да се убучавам или не?- попита ни Алексис със сарказам.
- Добре, би ли искала да те убучавам?
- И още как!- каза го с ентузиазъм.- Кога започваме?
- Мисля, че ще е по-добре утре да започваме.
Хей приятели! Какво мислите, че ще се случи с Алексис след убучението(не съсигурна така ли се пише). Оставете в коментарите. Доскоро:-) .
YOU ARE READING
Вампири завинаги
ActionАз съм Мелъди Карвар на 16. Аз и приятелката ми Алексис Брендън сме едни обикновенни тийнейджърки, поне така си мислят всички. Но истината е че ние сме нещо повече!! Ние сме нещо невъзможно, момичета с невероятни дарби. Борим се с минали приятели ко...
