Вампири завинаги

Глава 5 Трудна мисия

- Здравейте госпожице, Карвър.- чух един дълбог глас.
- КОЙ СИ ТИ И КАКВО ИСКАШ.- извиках с цяло гърло.
- Аз съм Горок.- сетих се че едно време Алексис е имала гадже на име Горок. Тогава ми светна.
- Ти си този който е нахлул в главата на Алексис.
- Точно така.- отвъна ми той.- А сега, искам да ми я доведеш иначе той ще умре.- като го каза заби зъби във врата на Виктор, той изрева от болка.- Побързай. Имаш 48 часа.

Събудих се в стаята си, а до мен беше Алексис.
- Събуди се.
- Знаеш ли къде живее Горок.
- Защо питаш?- попита тя притеснено.
- Отвлякъл е Виктор.- отвърнах аз и се разплаках.

3 Часа по-късно в дома на Горок.
- Слава на Хеката, този не е тъкач!- възкликнах облекчено.
- Какво е тъкач?- попита ме Алексис.
- Само тъкачите могат да съсдават магйи.- отвърнах и аз.- Къде ми е буги санда за призраци?- започна да се рпва за него из чанта ми.. Би ли подържала?- попитах Алексис, ъя само кимна. Цялата влязох в чанатата си.- Не, не, хмм не. Къде е по дяволите?- най-накрая го призовах с магия, едно малко шишенца с лилав прах вътре с един скок излязох от чантата си.- Праха действа само 10 минути, достатъно да минем магийте.- поръсих ни с пясъка и станахме духове. Видях че Алексис има въпроси но реших после да отговарям.
Сърцето ми ме водеше през лабирин от коридори, не усетих кога стигнах сивата стая.
- ВИКТОР!- извиках името му един тон по-високо.
- Я виж ти кой дошъл.- тогава той се показа от ъгъла, Горог.
Беше висок с черна къса коса вдигната право на горе, носеше смогин, очите му бяха алено червени.
- Нянма да получиш Алексис.- заявих двърдо.
- Добре значи той ще го отнесе.- и се стрелна към Виктор. Вампирите бяха бързи но магията беше още по-бърза, направих много силна защита около него такаче де не могат тези които му мислят зло да се доближат на по-малко от една педя. Защитата отхвърли Горог на страна, стовари се върху една от стените. Когато се съвзе се започна битка. Алексис се биеше с Горок докато аз превръзвах раните на Виктор, но след дълга битка Горок успя да я уцели в корема, Алексис се претъркули по пода и остана неподвижна. Сърцето ми се стегна, побеснях. Това копеле беше наранило най-скъпите за мен. От пръстите ми излизаха електрически искри, косата ми се вдигна и връхчетата й се запалиха, започнах да треперя, стари и отдавна използвани върви на тъкачка засиаха по цялото ми тяло. Горок ме видя и стана изненадан. Извадох златен лък, като опънах тетива се появи стрела ярка като слънце, с пера от сова и син като водата врък. Сложих цялата си сила събрана от гнева в тази стрела, уцелих точно пъпа на Горок, който припадна.
- Мелъди!- възкликна Виктор който се беше събудил.
- Може ли по-късно да поговорим?- попитах. Той само кимна.
- Помогни ми да вдигна Алексис.-двамата преметнах ме ръцете й на раменете ни. Аз ни лепортирах в къщи.

Хей приятели какво мислите за главата? Как ли ще се държи Виктор след случилото се? Пишете в коментарите.