С Виктор оставих ме Алексис на леглото в стаята ми, още ни се гадеше след телепортацията ( не питайте), отидохме в хола и седнахме на дивана.
- Може ли повече да не правиш така?- попитаме имайки предвид телепортирането.
- Сори ама не можех да минем през пространството по друг начин защото Алексис трябваше да направи крачка иначе ние щяхме да тръгнем а тя все още щеше да стои там.- обясних спокойно. Като се сетих за онова място, се сетх и за педала който искаше най-добрата ми приятелка, и момчето което харесвах. Пръстите ми изтръпнаха и заизкриха електрически искри. Отидох до една празна стая само с килим по средата и сини стени, седнаг на килима и започнада дишам дълбоко. Забелязах, че Виктор ме гледа едновременно уплашено и заинтересовано.
- Хей! Сега се сетих причината да искам да се видим след училище.
- Казвай.- насърчих го аз с блага усмивка.
- Ами, би... ли... искала... да излезеш... с мен?
- На среща?- попитах и се изчервих.- С удоволствие.
- Страхотно.- рече той и се усмихна до уши.- Да те взема в 18:00?
- Става.
- Добре. Аз ще се прибирам за да не се притеснят нашите.
- Добре. Чао.
- Чао.
Виктор излезе от вкъщи, а на мен ми идеше да запищя от радост. Цялата бях червена ( от главата до петите), усещам как някой се мята на мен.
- Страхотно Мелъди!- беше Алексис.- Утре излизаш на първата си среща.
Аз все още стоях втренчена във вратата и мълчах кат' риба.
- Немога... да... повярвам! АААААААААААААА!!!!! Ще ходя на първата си среща, и то не с кой друг а с Виктор Иванов.- станах от дивана и заподскачах като дете, когато се успокойх се сетих.- Обещах ти пижама парти.
Цяла нощ се забавлявахме с Алексис когато слягахме беше 5:00.
Хей хора. Съвсем скоро ще пускам некст. Още със ставането ще има писак. Досйоро:-)
YOU ARE READING
Вампири завинаги
ActionАз съм Мелъди Карвар на 16. Аз и приятелката ми Алексис Брендън сме едни обикновенни тийнейджърки, поне така си мислят всички. Но истината е че ние сме нещо повече!! Ние сме нещо невъзможно, момичета с невероятни дарби. Борим се с минали приятели ко...
