Вампири завинаги

Глава 10 Помощ

Отидох в града, исках да руша и го правех.
- Ооо Алексис къде си? Елаа инак града ще пострада.
- Мелъди спри, защо го правиш.
- Ето те! Господарят много ще се зарадва, че те хванах.
Започна се битка тя не искаше да ме олучи, по време на битката търсех начин да си върна тялото. ЕВРИКА. Намерих го. Започнах да си спомням най-хубавите моменти в живота което отблъсваше лошите сили.

Страна на Алексис
С Мелъди се борехме но не исках да я наранявам, забелязах, че изговаряше заклинанията с друг глас. Рязко ъя се преви на две, имаше измъчено изтажение.
- Бяла клетка, бяла наметка. Ти ме затвори, и пречисти.- Мелъди изрече заклинанието си и около нея се появи бяла кутия. Взех кутията и я занесох в къщата й. Когато разказах на Виктор с него се редувах ме да идваме при нея за да видим кога ще излезе от затвора си.

Седмица по-късно.
- Алексис ела бързо!- беше Виктор който в момента наблюдава Мелъди. Телепортирах се при тях, кутията я нямаше, но Мелъди стоеше в прегрътките на Виктор ронеща зълзи.
- А-алексис, толкова с-с-съжелявам.- каза Мелъди хълцукайки.
- Няма проблем.- отвърнах аз и я гушнах.- Сега, ни кажи какво стана.
Следкато Мелъди ни тазказа разбрах какво й става като се ядоса, Виктор тръгна за пожарогасител не заради Мелъди, а заради мен. Мелъди се извини поне 20 пъти.
- Алексис, мога ли да говоря с Мелъди на саме?- попита ме Виктор.
- Естествено!
Прибрах се вкъщи и ги оставих да си говорят.

Страна на Мелъди.
- Виж, съжалявам, че скъсах ме. Просто...
- И аз съжалявам, извинявам се, че се държах така.
- Бих искал/а да се съберем.- казах ме го едновременно и се засмяхме. Празнината се запълни и се почувствах по-силна.
- Може ли повече да не ме оставяш, моля?- попитах защото разбрах, че ако се чувствам сама и изосъавена мога да бъда покварена.
- Обещавам.- обеща ми той. Целунах го страстно за да покажа, че наистина ми липсваше.