Вампири завинаги

Глава 9 Неочаквана самота

Две седмици по-късно
Страна на Мелъди.
На училище сме но не казвах на Алексис, че с Виктор сме гаджета, просто не уцелвах момента. Училището приключи за днес, но Алексис тръгна в друга посока от обикновено, проследих я. Видях как с някакво момче си говорят по странен начин.
- Диин, казвал ли си на някой за тайната ни?-попита Алексис.
- Не, но защо трябва да го пазим в тайна?
- Трябва. Немо да кажа защо, но е свързано с най-добрата ми приятелка, не мо да й кажа, че излизам с теб.
- И защо не?- обадих се аз.- Извинете, но моля да ни оставите на саме!- казах го със заповедна нотка обърната към Диин.
- После ще поговорим.- каза той на Алексис и си тръгна.
- Та, защо не си ми казала?- попитах Алексис.
- Защото знаех, че няма да разрешиш.
- Нрмално, та ти излагаш всеки който е много близък с теб в опасност.
- Него ще мога да защитя.
- Къде учи той? Не в това училище, нали? Ако Горок разбере ще го използва за да те подмами, и само мойрите знаят после какво ще направи.- след като го казах се чу гръм въпреки, че бешв слънчево.- Поправка, дори те незнаят какво ще стане.
( мойрите са три старици които предсказват бъдещето, те са от гръцката митология).
- Ами ти ако излизаш с някой?
- Горок не иска мен и нищо няма да стане с близките ми...
- Ти вубще не разбираш, защо си се загрижила повече за другите, аз съм ти бях най-добрата приятелка, но вече НЕ.- Извика го и се телепортира.
На другият ден с Алексис се отбягвахме, Виктор забеляза това и ме попита защо.
- Защото тя не се вслушва в другите, аз поне ще мога да спася близките си.
- Но без нея нямаше да ме спашиш и си й казала, че не може да си има приятел защото той ще е в опасност, аз не бях близък с нея но все пак ме отвлече защото тознае, че трябва вече да си пречупена за да тнаправи магия и затова той изпозва мен. Не искам да ти се случи нещо заради мен затова, късам с теб.- усетих, че и двамата ни заболя след тези думи.
- Добре. Не си ми притеябвал.- направо грабнах раницата си и тръгнах към вкъщи, беше най- лошия ден кпйто дори не приключваше тук. Докато се прибирах се чувствах съкрушена, вече никой не ме подкрепяше. Нещо ме зграбчи и направи заклинание за тишина, бях твърде шокирана за да направя заклинание.
- Здравейте госпоцице Карвър, време е да ми съдействате.- това го каза (за жалост) Горок. Той ме заведе незнам къде и тогава премахна магията за тишина.
- Какво искаш от мен, вече нямам приятели.- попитах. Той ме завърза за стол, започна да шепне накакви думи от кпито с всяка секунда отслабвах. Видях се привързана за стола но ит друг ъгъл.
- Сега ти ми се подчиняваш!- каза той следкато приключи и развърза.
- Да, господарю Горок.- казах аз но с различен глас.
- Сега, ДОВЕДИ МИ АЛЕКСИС.

Хей, хора пишете ми ако ви харесва главата. Какво ли ще стане сега?