Вампири завинаги

Глава 11 Краят

Една година по-късно.

- Алексис, вече ми писна. Не може цял живот да бягаме от Горок.- бях бясна защото за пореден път Горок ни нападна, миналата седмица пък се възползва от кратката раздялата на Алексис между нея и Диин (да те вече ходят).
- Разбирам те, но изчакай още малко...- помоли ме Алексис. Знаех, че тя прави много, много сложен план.
- Колко още да те чакам да свършиш плана?
- Всъщност вече съм го завършила и мисля, че е време за действие. Слушай сега какво ще направим...
На другият ден.
- ... Вече ми писна Алексис, все аз съм излизала виновна ама вече ти си виновницата...
- Ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла. Я ме остави мръсна кучко.-завика Алексис.
- Добре!
- Добре!-каза Алексис и си тръгна.
Страна на Алексис.
Тръгна си и както си вървях по улиците Горок ме зграбчи изотзад. Занесе ме пак на същото място.
- Време беше да се скарате.- каза го и започна да реди заклинанието за завладяване, която не ми подейства. Защо ли? Защото с Мелъди не се скарахме наистина.
- Хвана се Горок.- като го казах точно на време Мелъди се появи.
- Време е да си платиш Горок.- каза, Мелъфи и ни телепортира близо до реката Стикс, защо там ли? Защото там беше Тартара, бездната в която всички чудовища утиват за да се прероди и никой простосмъртен не би оцелял, нито пък магьосник не знаещ за това място какъвто (предполагаме) е Горок.
- Причини достатъчно проблеми.
Земята се разтвори и се видя черно-лилаво торнадо, започна се битка, опитвахме се всячески да го бутнем но без успех. Сетих се как да го направим, а и Мелъди се сети за същото, приближи ме го до безната, изпратих енергийно кълбо към него, той естествено се дръпна на една страна, ала Мелъди беше издигнала камък на който то си удари крака под неприятен ъгъл залитна назад и падна вътре.
- Помогнете ми.- чухме гласът му, приближих ме се до ръба и го видяхме да се държи за корен (незнайно как изкочил) явно нямаше достатъчно сили за да се телепортира.
- Последни думи?-попитах го приготвила се да взема за кратко силата от корена. Горок разбрал, че няма да му помогнем каза:
- Ще си отмъстя. -изрече и пусна клона падайки в Тартара надявайки се това да е последният път в който го виждаме.

Какво мислите за главата, има още малко и утре ще я постна. Благодаря на всички които четоха книгата ми.