Не знаех къде да отида и бягах без посока. Така се сблъсках с Джейкъб. Той ме прегърна, защото се радваше да ме види.
-Хей, Али. Какво става?
А очите ми бяха червени и пълни със сълзи. Това го притесни.
-Джейкъб, трябва да поговорим.
-Зарязваш ме? Намерила си някой друг - каза той и очите му пламнаха.
-Какви ги говориш? Не. Просто...
Направих пауза, защото ми беше трудно да го кажа, след което продължих.
-С мама се местим в Лондон.
Той не каза нищо. Просто ме прегърна силно и ме целуна по челото, след което заговори успокояващо.
-Всичко ще бъде наред. Аз ще те обичам вечно.
Тези думи ме стоплиха. Усетих как мъката намаля.
-Е, какво ще правим сега? Ела у нас - покани ме Джейкъб.
-Добре. Може ли да спя там?
-И питаш - каза саркастично.
Отидохме до колата му и се качихме. Да, точно, кола. Той беше по-голям от мен с 1 година и вече имаше книжка.
Стигнахме дома му и той паркира отпред. Слязохме от колата му и влязохме у тях.
-Здрасти, мамо. Има ли една порция повече?
-Да, виждам, че водиш и Али - забеляза тя.
-Здравейте!
Поздравих и отидох в стаята на Джейкъб.
YOU ARE READING
My New Life
Teen FictionПредставете си да сте с разведени родители и те да се женят повторно, да се преместите в последната година на гимназиято в нов град с нови хора, нови места, нови преживявания... Трудно, а? Е, това се случва с мен сега. Казвам се Алиса, на 17 години...
