My New Life

Глава 15 ○ Просто паднах по стълбите.

Джони караше след линейката към болницата, а аз през цялото време се опитвах да не заплача отново. След 15-минутен път пристигнахме пред медицинското заведение, където видяхме как вкарват Джейкъб вътре на носилка. Доктори и медицински сестри тичаха до носилката. Мамка му, това момче ще ме побърка! Да се събужда и да си тръгваме!

-Десният крак е пукнат на две места, има счупени ребра, както и пукнат череп. Загубил е много кръв - обясни една медицинска сестра.

-Карайте го в операционната - заповяда докторът и всички се отправиха натам.

-Всичко ще се оправи - каза тихо друга сестра, която тъкмо дойде при нас. Тримата седнахме на издраните фотьойли в чакалнята. - Какво е станало с теб? - погали нежно подулата ми се буза.

-Нищо особено - отвърнах тихо.

-Напротив - тя натисна леко засегнатото място на лицето ми и аз веднага изтръпнах. - Трябва да го погледнем. Ела с мен.

-Не, благодаря - възразих учтиво. - Ще изчакам тук и когато разбера какво става, ще дойда.

-Ами на теб какво ти има? Да не си се бил? - гадаеше медицинското лице.

-Не, просто паднах по стълбите.

-Трябва да ви прегледам и двамата.

-Може ли да бъде след като разберем нещо за приятеля ни?

-Разбира се. Отивам да върша работата си. Довиждане.

-Довиждане.

Минутите се нижеха и сякаш тази операция нямаше край. Цялото това напрежение ми дойде в повече тези дни. Не издържах, исках да се махна от това място. Не мога да повярвам, че си го мислех, но вече нямах търпение да се преместя в Лондон. Телефонът ми извибрира в джоба и погледнах кой ме търсеше. Беше мама. Излязох на пръсти от болницата и вдигнах.

-Ало?

-Али, къде си? - ето я типичната ми майка, която изговаря всичко на един дъх. - Притесних се. Виж кое време стана, а ти си още някъде там в Лондон. Поне да се беше обадила и да ми кажеш, че ще стоиш до наистина късно. Има ли у кого да спиш, скъпа?

-Всъщност има. Лаура също ще спи тук заедно с мен - не че я бях питала, но това не беше важно в онзи момента. Всъщност дори не знаех къде точно е, но не смятах да мисля за това точно сега.

-Къде?

-У Джони. Той има голяма къща с много стаи и има къде да се спи. Бъди спокойна, всичко е наред.