My New Life

Глава 12 ○ Не си обикновена.

  Когато се озовахме при тълпата, започнах да се оглеждам, за да видя кой е наоколо. Видях само знаменитости и нито следа от Лаура. Тогава момчето до мен ме дръпна и се озовах в прегръдките му, тъй като вървеше бавен танц. Главата ми стоеше на гърдите му и чувах тупкането на сърцето му. Ръцете му бяха увити около талията ми, а моите стояха на раменете му. Не ми беше удобно, нали съм ниска, но нямах нищо против. Не всеки ден мога да танцувам с Джони Орландо. Знаех, че е добър в това. Ето защо не исках да се изложа.
  -И от колко време се занимаваш с танци? - наруших тишината помежду ни.
  -От 7-годишен.
  -Уау! Цели 10 години! Личи си.
  -Не се подмазвай - каза той.
  -Не се подмазвам, а просто отбелязвам.
  -Е, и ти не си за изхвърляне - отвърна шеговито.
  -Ще го приема за комплимент.
  -Така и трябва - тогава той ме целуна по челото и аз се разтопих, след което се спънах и тръгнах да падам. Добре, че беше Джони да ме хване. Леле, винаги успявам да разваля момента...
  Кавалерът ми започна да си тананика песента, която вървеше. Беше ми непозната, иначе щях да почна и аз, но отново щях да съсипя танца. Аз съм такъв идиот... Как Джони откри нещо хубаво в мен? Изобщо открил ли е нещо? Дали да го питам? Няма какво да губя, ще действам.
  -Джони? - отделих глава от гърдите му, а той измънка едва доловимо. - Имаш ли някакви чувства към мен?
  -Да, не знам защо, все пак те познавам едва от тази вечер, но мисля, че имам.
  -Но не е ли странно, че ти - певецът и танцьор Джони Орландо - твърдиш, че имаш чувства към мен - обикновената ученичка Алиса Уолтър? Като някоя банална версия на Пепеляшка, без да има сватба, естествено - изсмях се леко, макар въпросът ми да бе сериозен.
  -Не си обикновена. Ти си чудесна. Не те познавам много добре, но ще те опозная. Пък и Кейт Мидълтън стана "Пепеляшка в истинския живот", както я нарекоха медиите. Това дава ли ти надежда? - Джони ме опроверга и ми се усмихна.
  -Да, но всичко е като в някой романтичен филм - момчето е известно, любов от пръв поглед, драма, съдбата ги събира и накрая Happy End - двамата се изсмяхме. - Някак нереално е, не мислиш ли?
  -Обичам нереални неща, израснал съм с такива - шегата не му се получи, ако беше такава. - Ами аз така и не те питах имаш ли чувства към мен?
  Серозно, Джони? Питаш ме дали си падам по красив певец и танцьор, който ме целуна и щеше да ме изчука? Последното не прозвуча много добре, но беше така.
  -Познай от 3 пъти - казах със саркастичен глас и поглед от типа "Ти се бъзикаш, а?".
  -Хмм, ами... - той започна да гадае на шега. - Не?
  -Точно така - опитах се да придам на гласа си увереност и да не звуча сякаш се шегувам.
  -Наистина? - каза тъжно, ококори очи и направи кучешка муцунка. Тази физиономия трябваше да бъде заснета.
  -Според теб, Джони, харесвам ли добър певец и танцьор, който ми се предлага? - отново моята саркастична страна се показа. И това не прозвуча добре, нали? Глупачка...
  -Ами не знам, просто имаше едно момиче, което ме отряза, защото не ме харесваше. Оттогава питам всяка, към която усещам привличане.
  -Всяка? - сериозен тон излезе от устата ми. - Колко точно са били преди мен, ако може да знам?
  -Макар да съм на 17 години и известен, не съм имал много гаджета - 3 сериозни връзки.
  -Колко време е била най-дългата ти?
  -2 години и 1 месец. Щеше да продължи и повече, но тя скъса с мен.
  -Тя те е зарязала? Не е ли нормално известните да зарязват половинките си, защото са им омръзнали?
  -Просто тя си намери друго момче. А по другия въпрос - аз не съм такъв. Все пак зависи от характера на човека, нали?
  -Да.
  Бавната песен свърши и на нейно място зазвуча One dance и понеже Дрейк беше един от гостите, той я изпълни. Това придаде страхотно настроение на купона. Джони ми показа някои движения и започнах да танцувам донякъде на неговото ниво. Е, по-точно доста под неговото, но засега и това стига.
  -Обичаш ли да се въртиш? - попита той, като наруши мълчанието.
  -Да, предполагам.
  -Това е добре - каза момчето, след което ме хвана за ръката и ме завъртя 3-4 пъти. Тогава ми се зави свят и отново полетях към земята, когато той отново ме хвана.
  В този момент някой насочи един прожектор към нас. Всички ни бяха зяпнали. Почувствах се малко неловко, но какво пък? Певецът до мен ме изправи и ме прегърна, след което започнахме отново с танците. След края на песента, хората ръкопляскаха на Дрейк. Хубаво е да има респект между певците.
  -Искам да ти покажа нещо - Джони прошепна в ухото ми и аз кимнах. - Последвай ме.
  Той ме хвана за ръката и тръгна към стълбите, по които бяхме поели по-рано.
  -Джони, къде отиваме?
  Той не ми каза нищо, само продължи да ме води към крайната точка. Качихме се на втория етаж и той ме поведе по коридора към други стълби нагоре. Когато се качихме, аз онемях. Бяхме на покрива, който беше прекрасен - беше разположена една маса с два стола и няколко пейки отстрани, а около тях бяха поставени ароматни свещи, навсякъде имаше цветя и зеленина. Впечатлявах се лесно и покривът ми хареса много. Доближих се до парапета, за да се огледам наоколо и останах без думи - имаше толкова светлини нощем в Лондон. Красота!
  Музиката от първия етаж се чуваше и горе, където бяхме ние, затова там танцувахме само двамата, без да ни зяпат другите. Все пак не сме менюта в ресторанти. Шегата не се получи... Все тая. Стояхме доста дълго време, а аз започнах да огладнявам. Казах на Джони, тогава той слезе и се върна след 2 минути със снакс. По-добре от нищо. След като се нахранихме, ако може така да кажа, продължихме да танцуваме необезпокоявани. Невероятно...
  По време на поредния бавен танц бях опряла главата си на гърдите му. Погледнах към небето, когато видях една падаща звезда.
  -Погледни! - посочих я. - Пожелай си нещо.
  -Няма.
  -Защо?
  -Това, което искам, в момента е в ръцете ми.
  -Банално, но сладко - засмях се. Изведнъж се появи силен вятър и потреперих. - Студено ми е. Нека слезем долу, защото може да настина, а не искам това да става, защото мама ще ме тъпче с лекарства - започнах да бръщолевя някакви щуротии и то много бързо. - Мразя хапчета! А ти? Те са отвратите... - Джони ме прекъсна, като ме целуна по устата.
  -Да не се притесни от нещо? - спокойно отвърна той.
  -Не, просто... - отново целувка. Мамка му, добър е.
  -Недей да говориш, а дейст... - залепих устните си до неговите, за да млъкне.
  Той ме вдигна на ръце, докато не спираше да ме целува. Тогава пое надолу по пътя, по който се качихме. Пръстите ми шареха по гърба му, а той отвори вратата на стаята си. Ето ни отново тук.
  -Мисля, че не трябва - спря се Джони и ме свали близо до вратата.
  -Майната му на принципите! Искам те сега! - повиших тон и го бутнах до леглото.
  Той свали роклята ми, а аз - тениската и джинсите му. Бутна ме на леглото и започна да оставя мокри петна по лицето, врата и ключицата ми. Мисля, че имах няколко лилави петна, но не ми пукаше. Той продължи надолу към гърдите ми, като свали сутиена ми. Заигра се със зърната ми, а после тръгна към корема ми, при което аз потреперих. Аз се изправих и свалих боксерките му, а той - моите бикини.

❤💛❤💛❤💛❤💛❤

Привет, народе! Ето я и новата глава, която чакахте 1 месец. Много съжалявам за това! Обещавам, че през деня ще кача още една глава, за да наваксам изпуснатите дни!
Все пак как ви се струват тези 1238 думи? Искате ли да качвам по-дълги глави? Следващата ще бъде още по-интересна. Обещавам. Този път наистина ще спазя срока. 😂😂
Ще се постарая да не се повтаря тази дълга пауза и да качвам редовно. 😂😂
Благодаря ви, че следите историята ми! Обичам ви! ❤😘