My New Life

Глава 10 ○ Здрасти, Джони.

  Лежах на леглото в стаята си и се ядосвах на нашите, когато телефонът ми звънна
  -Ало? - казах, когато го сложих на ухото си.
  -Али, трябва да дойдеш бързо! - Лаура каза от другата страна.
  -Лау, какво има?
  -Парти! Ето какво има!
  -Аз съм наказана.
  -Защо?
  -Избягах, не помниш ли? - казах иронично.
  -И какво ти казаха вашите?
  -Без телевизия, лаптоп, таблет и вероятно телефон.
  -Но не и без излизане навън, нали така?
  -Да, права си. А къде и кой прави партито?
  -Оу, ами за това... - тя замлъкна.
  -Лаура, веднага ми кажи кой прави партито.
  -Ами имам един приятел, който ме покани и ми каза да доведа приятелка, но той няма да го прави в Брайтън.
  -Ами къде тогава?
  -Лондон - каза тихо.
  -Какво?! - изписках. - В Лондон? И как се очаква от нас да отидем?
  -Той каза, че е изпратил кола да ни вземе и ще дойде след час!
  -Кола ли? Кой е твоят приятел?
  -Джони Орландо.
  -Джони?! Ти се майтапиш с мен. Откъде го познаваш?! Той е толкова сладък! - казах и се разтопих на леглото си. - Ами как пее само!
  -По-леко, Али, нямаш гадже от по-рано днес и вече набелязваш нови цели. Аплодисменти, моля!
  -Ами той е известен и има турнета. Чакай малко. Турнето му в Европа свърши, какво става, че той е още в Лондон?
  -Ами запознахме се, когато посети Лондон, и той ми каза, че му харесвам. Започнахме да си пишем и постепенно станахме добри приятели и така.
  -Добре, но той заради теб ли е тук?
  -Не, заради теб - отговори и ме шашна.
  -Как заради мен? Ти се шегуваш. Та той не ме е виждал, не знае що за стока съм, не знае, че ме има въобще.
  -Напротив, показах му наши и твои снимки, разказах му за теб и той ми сподели, че просто трябва да се запознаете.
  -Лау, няма да ме пуснат в Лондон и знам, че ако ги помоля и те ми откажат, ще ме държат под наблюдение. Ще бъдат като стража, която ще ме убие, ако не изпълня дадените ми заповеди.
  -Имам идея - отговори дяволито.
  -Да избягам ли? - прочетох й мислите. - Може. Но как?
  -Вие живеете в къща на два етажа и стаята ти е на втория, но има ли начин да слезеш някак през терасата?
  -Всъщност има - аварийната стълба.
  -Перфектно. Оправи се и след час ще ти звънна пак, за да слизаш. Добре ли е така?

  -Да. Какво да облека?
  -Не знам. Ти си решаваш. Аз ще бъда с рокля и токчета, а за теб нямам представа.
  -Добре. Хайде чао, за да мога да се оправя - най-любезно й казах да се разкара.
  -Чао, до после - каза тя и затвори.
  Не мога да повярвам! Ще се запозная с Джони Орландо! Той е моят идол! Падам си по стилът му на обличане, по начинът, по който изглеждат косата, лицето и тялото му, по гласа му и всичките му песни, по него.
  Почукването на вратата ме извади от мислите ми по сладура.
  -Скъпа? Как си? - мама се показа и ме попита с онази любящя усмивка.
  -Ами мисля да почета книга и да си лежа в леглото - излъгах я най-нагло.
  -Извинявай за днес, не бяхме справедливи с Джак. Искаш ли да намалим наказанието ти? Само трябва да ми обещаеш да не бягаш повече, нали?
  -Добре - стомахът ме сви. Знаех, че ще наруша обещанието си точно тази вечер и реших да я попитам за разрешение. - Мамо?
  -Кажи, мила?
  -Нали знаеш Джони?
  -Орландо? Ти беше хлътнала по него като малка - засмя се тихо.
  -Мда, Лаура се срещнала с него на тура, когато е бил в Лондон, и станали добри приятели - поддържали контакт, разказвали си разни неща и тя му споделила за мен. Той й отвърнал, че иска да се запознаем, защото ме харесал - тогава бузите ми почервеняха от срам. - Та той прави купон тази вечер, може ли да отида? Да, знам, че съм наказана, но кога друг път ще се срещна с Джони? Трябва да разпусна след раздялата.
  -Къде ще бъде?
  -В Лондон, но той е изпратил кола да ни закара до там и тя ще бъде тук след час.
  -Добре.
  -Така че може ли да ми кажеш, за да се оправя навреме?
  -Добре.
  -Моля те, ма... Чакай, даваш ми? Това е супер! Ти си супер! И тази вечер ще бъде супер! - започнах да подскачам насам-натам. - Трябва да спра да казвам "супер" - осъзнах и се засмях.
  -Добре, нека те оставя, за да се приготвиш.
  -Благодаря ти! - увих се около врата й и започнах да я целувам.
  -Хайде, остави ме и се оправяй, Али! - сопна се на шега и излезе.
  Аз се заех с външния си вид. Прегледах гардероба и една рокля привлече вниманието ми - малка рокля от черен плат с черна дантела отгоре. Беше по тялото ми, без ръкав и стигаше малко над коленете ми. Мога да кажа само едно - благодаря ти, Коко Шанел, за приноса ти към модата!
  След това потърсих и подходящи обувки и ги открих - на висок ток и какъв ли цвят? Черни! Засмях се мислено. Приготвих и тях и се заех с косата и грима си. Сплетох косата си на "венец", като сложих и една черна лента, и оставих косата си да пада по раменете ми. След като стана готов, взех машата и накъдрих падналите кичури. Получи се супер. Леле, трябва да си обогатя речника! След косата, взех гримовете си и си направих едва доловим опушен грим в тъмни нюанси, т.е. черно и сиво. Стори ми се, че една спирала не е излишна. Както бях почнала, сложих и едно ярко червило. Само то беше в друг цвят - червен.
  След като бях готова с гримирането, взех дрехата и обувките и ги сложих. Резултатът беше невероятен - изглеждах превъзходно. Хубаво е да си "скромен", нали?
  Реших, че са ми нужни аксесоари, затова потърсих чанта, която да се върже с тоалета ми. Намерих една черна, която не беше много голяма. Сметнах, че всичко си пасва и реших да звънна на Лаура. След второто позвъняване, тя ми вдигна.
  -Слизай, почти пред вас сме.
  -Добре, идвам.
  Показах се на мама, а тя ахна.
  -Красива си - Джак ми направи комплимент, а аз се усмихнах. Той ми подаде една банкнота. Аз я погледнах и видях, че беше от £100.
  -Благодаря - казах и го гушнах леко.
  Пъхнах парите, заедно с телефона, в чантата, целунах мама и тръгнах.
  Когато излязох, направо се изумих - видях една черна лимузина, спряла пред двора на дома ми. Приближих вратата на колата и някой я отвори. Когато погледнах, видях самия Джони! Краката ми се подкосиха и щях да падна, но се сдържах и не се изложих прекалено много.
  -Хей - каза ми той с неговия кадифен глас и устните му се извиха в една красива усмивка.
  -Здрасти, Джони - поздравих и махнах любезно с ръка, докато не спирах да се хиля насреща му като пълен идиот.
  -Хайде, хора, влизайте вътре - каза Лаура. - Оставихте ме сама - засмяхме се.

❤💛❤💛❤💛❤💛❤💛❤

  Хей, хора! Имам да Ви кажа някои неща:
  1. Ужасно съжалявам, задето се забавих с главите толкова много! Просто се спуках от учене за всичките тези външни оценявания и нямах никакво време да обновявам историята. 😂😂😂
  2. Относно главата, чувствам се горда от себе си - 1126 думи! Надявам се да ви е била интересна, въпреки че нямаше голямо развитие на действието, но все пак... Дано като цяло историята да ви е интересна.
  3. А сега за историята - чудя се дали да спра да я пиша или не. Просто няма "екшън" и май става пълна боза. 😂😂
  Моля Ви, вотвайте и коментирайте своите мнения, критики и съвети към мен, за да знам какво да оправя, за да бъде по-интересна. Искам да знам дали все още се чете или е загуба на време за мен и Вас.

  Благодаря за отделеното време и Ви обичам! ❤❤💛💛💛💋