My New Life

Глава 4 ○ Какъв обрат само.

-Али, трябва да си дадем почивка.
-Късаш ли с мен?
-Да.
-След тези 2 години заедно, ти ми биеш шута? Знаеш ли какво? Ти си едно тъпо копеле, което не смее да направи нещо против волята на родителите си!
-Слушай ме много внимателно, защото няма да повтарям. Не ме обиждай, защото мога да стъжня живота ти.
-Забрави! Махам се от тук!
Тогава влязох вътре, взех си нещата и избягах и от Джейкъб. Не мога да повярвам! За един ден ми се струпа твърде много. Имам нужда да отида при някого, който ме подкрепя. Реших, че това ще бъде Лаура.
Погледнах телефона си и видях, че беше 21:48 ч. Тя беше единственият човек, който не можеше да ми се разсърди, дори и да отида у тях около 22:00 ч. Също така видях, че имам 8 пропуснати повиквания. Всичките от мама. Нямаше да й звънна обратно. Щом съм избягала, няма да се примиря толкова лесно и да се върна.
Докато размишлявах, вече бях пред дома на Лаура. Почуках на вратата и тя отвори.
-Може ли да спя у вас? - попитах я и тя ме изгледа странно.
-Първо, защо не звънна? Второ, защо идваш по това време? И трето, разбира се, че може.
Влязох вътре и се качихме в стаята й. Тя ме попита защо не съм вкъщи и аз й разказах за това. Заговорих и за случката с Джейкъб.
-Ужас, за един ден да се случат толкова много неща - заговори тя.
-Да...
-Не мога да повярвам, че ще се местите в Лондон. Кога ще се виждаме?!
-Не знам. Вече нищо не знам.
Явно сме заспали, докато сме си приказвали. Събудих се и видях, че не съм у Лаура, а у Джейкъб. Как, по дяволите?! От всички 7 милиарда души на земята да се озова при бившето ми гадже. Той беше толкова груб снощи. Наистина, подслушах ги, но преди това той си беше виновен. Толкова много спомени ме връхлетяха, тъй като се събудих на леглото в стаята му.
Протегнах се и се завъртях на другата страна, когато го видях да лежи там. Мамка му! Какво, по дяволите, е станало снощи?!
Тогава очите му се отвориха. Те заключиха поглед с моя. Толкова неловко!
-Добро утро, красавице - чух сладкия му глас.
Той винаги може да ме разтопи само с 3 думи! Мразя тази негова способност! Сега е толкова мил с мен. Сякаш съм някоя принцеса. Гаджета ли сме? Не сме ли? Дай ми знак, момче!
-За снощи - започна той, - извинявай. Просто бях много ядосан от разговора с мама. Прощаваш ли ми?
-Аз... Не знам. Какъв обрат само. Беше толкова рязък с мен тогава. Не харесвам тази твоя страна. Обещаваш ли да не я показваш повече?
-Обещавам.
-Добре. Тогава нека забравим това и продължим напред.
-Все пак тези 2 години заедно бяха най-хубавите в живота ми и не искам те да свършват.
След това се засмяхме. Най-накрая нещо хубаво през тези два дена.